Лукът е растение със сложна биология и неговото развитие зависи от комплексното действие на външните фактори върху балансирания състав на генотипове в дадена сортова популация.
Лукът е студоустойчиво растение. Семената, макар и бавно, могат да поникват при 4-8°С. При температура 15-18°С поникването се ускорява. Ниските положителни температури в съчетание с повишена почвена и атмосферна влажност влияят благоприятно върху развитието на кореновата система. Изтъкнатата зависимост между температурните условия и растежа на растението има практическо значение при определяне на срока на сеитба или засаждане на лук. В райони, където няма опасност от късни пролетни мразове, сеитбата на лука може да се извършва по възможност още през февруари.
Току-що поникналите растения са чувствителни към ниски отрицателни температури и загиват при -4, -5°С. Сравнително устойчиви са напредналите в развитието си и добре вкоренени растения. С това се обяснява успешното презимуване на луковите растения от есенната сеитба в някои години. По-устойчиви са също покълналите, но непоникнали семена. Много по-устойчиви на ниски температури са едрите зрели луковици. Оставени естествено и бавно да се размръзнат, те се възстановяват и не загиват.
Температурни изисквания при отглеждането на лук
За нормалното си развитие през отделните периоди и фази на растеж луковите растения изискват различни оптимални температури в благоприятно съчетание с други фактори на средата:
- - влага,
- - светлина,
- - хранителни вещества и др.
След поникването растенията се нуждаят от ниски положителни температури, при които листната маса нараства по-бавно от кореновата система. През периода на бурен растеж растенията изискват температура 18-22°С и повишена почвена и атмосферна влажност. При фомирането и особено при зреенето на луковиците изискванията към топлина са още по-големи. В тези фази растенията се нуждаят от температура 22-30°С.
Особености при производството на лук
Биологична особеност на лука във връзка с температурния режим е преждевременното стрелкуване - образуване на цветоносни стъбла, в резултат на яровизацията която протича при температура 2-15°С, определено количество органична материя - най-малко два същински листа, или луковиците да са с диаметър над 10-12 мм. При тези условия се извършват биохимични процеси, при които вегетативните пъпки се превръщат в генеративни. Пълното или частично протичане на яровизацията зависи от едрината на посадъчния материал, от температурата по време на зимното съхраняване и от условията на отглеждане през първата и втората година. Известно е, че стрелкуването на посеви от арпаджик е нежелателно явление, което намалява добива и влошава качеството на продукцията.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кой са най-подходящите почви за отглеждане на лук?
Празът – изисквания към сеитбата и отглеждането му
Отглеждане на зелен лук - предзимно
;void(0);){kind=link}