Кресът е едногодишно растение от сем. Кръстоцветни. Коренът на креса е тънък. Стъблата сеaизправени, високи 50-90 см. Розетните листа са пересто насечени или целокрайни, овални, назъбени; листата по стъблата са целокрайни, линейни, заострени. Семената са дребни, сплеснати слабо, светлокафяви или червеникави.
Розетните листа и младите стъблени разклонения преди началото на стрелкуване на креса имат приятен лютив вкус на горчица и се използват за салата, като подправка и за гарниране на някои ястия. Богати са на витамини - 120 мг % витамин С, до 4,8 мг % каротин, 83 мг % рутин и витамини от групата В и на желязо, калций, йод, калий и други минерални соли.
Съществуват доста сортове крес, които се отглеждат в Европа. Местният крес намира известно разпространение в някои райони на страната.
За отглеждане на креса е благоприятна плодородната, богата на органични вещества и достатъчно влагоемна почва. Преди сеитбата на креса мястото се подготвя на фитарии.
Кресът се сее се на интервали от 7-10 дни, от ранна пролет до настъпване на горещините и отново в края на лятото. Между редовете се оставя разстояние 20-25 см; по-късно, след прореждането, растенията се оставят на 8-10 см в реда.
За 2-3 седмици след поникването кресът може вече да се прибира. През този кратък вегетационен период кресът се полива редовно, подхранва се еднократно с 8-10 кг/дка амониева селитра, плеви се.
При прибирането растенията се изскубват или се отрязват близо до корена, връзват се на връзки, напръскват се с вода и се изнасят на пазара в кошници, касетки и др.
Кресът може да се отглежда рано през пролетта и в студени или полутопли парници. При този начин на отглеждане на крес се обръща най-голямо внимание върху проветряването и осигуряването на възможно най-добро осветление за растенията; при недостиг на светлина те се изтеглят силно и дават некачествен добив.
