Картофите (Solanum tuberosum) произхождат от Латинска Америка, където е съсредоточено и видовото разнообразие на културата. Ботанически те се отнасят към семейство Картофови (Solanaceae), към което спадат още тютюнът, доматите, пиперът, патладжанът и др. В литературата са описани близо 200 вида и форми диви, примитивни и културни картофи. Много от тях са устойчиви на болести и неприятели и се използват в съвременната селекция като изходен материал.
Картофите се размножават с клубени и семена. Вегетативният начин на размножаване се използва изключително в производството, а семенният - в селекцията при създаване на нови сортове картофи.
Картофеното растение се състои от надземна и подземна част. При описание и характеристика на сортовете обикновено се имат пред вид морфологичните признаци на основните органи на растението - коренова система, столони, клубени, стъбло, лист, цвят и плод.
Развитието на кореновата система зависи от сорта и условията на отглеждането на картофите. Растенията, получени от семена, формират главен корен и множество странични корени с разклонения и власинки. Когато растенията са отгледани от клубени, липсва главен корен, а се образуват множество тънки коренови разклонения и власинки.
Картофите формират брадеста коренова система, която представлява съвкупност от кореновите системи на отделните стъбла на храста и мощността й зависи от броя на стъблата в гнездото. Основната коренова маса е разположена на дълбочина 20 см. Една част обаче достига 70 до 80 см и само отделни корени могат да проникнат до 1,5-2 м. Кореновата система на средно ранните и късните сортове картофи е по-мощно развита и прониква по-дълбоко, отколкото кореновата система на ранните сортове картофи. Развитието на кореновата система обаче се обуславя не само от биологичните особености на сорта, но и от условията на отглеждане. При добре обработена и нормално овлажнена почва мощността на кореновата система се увеличава. На ширина кореновата система също се развива в зависимост от сорта и условията на отглеждане на картофите. Обикновено ширината й достига около 50 см.
Столоните са подземни месести стъбла, на чийто връх се образуват клубените. Те биват къси, средно дълги и дълги, когато размерите им надминават 20 см. Сортовете картофи с къси столони разполагат клубените си компактно в гнездото, а сортовете с дълги столони - разпръснато. При някои сортове от средно ранната и късната група, отглеждани при по-високи температури и дълъг ден, клубенообразуването е силно потиснато и част от столоните излизат над почвата.
Клубенът представлява видоизменено подземно стъбло, образувано на върха на столона чрез хипертрофиране на връхната пъпка. Той притежава всички анатомични признаци, характерни за стъблото.
При различните сортове картофи клубените варират по брой, големина, форма, окраска на кожицата и месото. Броят на клубените в гнездо е от 4-5 до 80. Големината им зависи от сорта, срока и гъстотата на засаждане, здравословното и физиологичното състояние на посадъчния материал, почвения тип, торенето, валежите и други фактори. Теглото на клубените варира силно и в отделни случаи може да достигне (за някои сортове) 3 кг.
Формата на клубените е характерна за различните сортове картофи. Тя може да бъде овална, кръгла, продълговата, бъбрековидна, крушовидна, продълговато-овална или сплесната.
Кожицата е гладка или мрежовидна в зависимост от сорта и условията на отглеждане. Окраската й също варира в широки граници. Тя бива бяла, кремава, жълта, светлорозова, розово-червена, светло- или тъмноморава.
Месестата част на клубените е оцветена най-често в кремаво-бяло, светло- до тъмножълто и по-рядко розово или мораво (при някои диви видове и междувидови хибриди).
Клубенът има основа и връх. Мястото, където се свързва със столона, се нарича основна или пъпна част, а противоположната - връх.
По повърхността на клубена се намират по-плитки или по-дълбоки вдлъбнатини, наречени очи. Те са разположени спираловидно от връхната до пъпната част. Във всяко око се намират от 3 до 5 вегетативни пъпки. От тях се развиват кълновете, след като клубенът премине периода на покой.
Очите на клубена могат да бъдат плитки, средно дълбоки и много дълбоки. За консумация и промишлена преработка се предпочитат клубените с плитки очи, тъй като загубата при обелването е по-малка.
Когато се отглеждат сортове картофи, чувствителни към дължината на деня и по-високите летни температури, често се наблюдават деформации по клубените - образуват се нови, „дъщерни” клубенчета, предивременно се събуждат и прорастват клубените в почвата. Подобни изменения могат да се получат в случай че картофите се отглеждат на по-тежки и свързани почви, при обилно торене с азот или ако след продължително засушаване паднат валежи или се извърши поливане. Много от сортовете, селекционирани при условията на Западна и Северна Европа и отглеждани у нас за ранно и средно ранно производство, са склонни на подобни деформации, особено към образуване на „дъщерни” клубени.
След като преминат периода на покой и при наличие на подходящи условия, клубените започват да образуват кълнове. Най-напред кълнят пъпките, разположени във връхната част на клубена. Броят, окраската и размерите на кълновете зависят от сорта, физиологичното състояние на посадъчния материал и условията на съхранение и рътене.
В началната степен на физиологична зрелост клубенът развива само връхната (апикалната) пъпка и образува кълнове. При втората степен се наблюдава масово събуждане и образуване на кълнове от всички очи. През третата степен на физиологична зрелост по кълновете започват да се формират разклонения, а в последната - малки клубенчета. Този момент вече е свързан с физиологичното остаряване на клубена, когато нарастването на кълновете се прекратява и започва образуването на нови клубени или настъпва фазата на „булаж”. Такива клубени повече не могат да се използват като посадъчен материал. Засадени в почвата, те започват предивременно да образуват клубени и най-често не поникват.
В зависимост от условията на рътене кълновете могат да бъдат етиолирани или оцветени. Окраската им варира от зелено, розово, виолетово до тъмномораво. Тя е важен белег и се използва за разпознаване на сортовете. При продължително рътене кълновете образуват не само столони и нови клубени, но също така бутони и цвят.
От кълновете на засадения клубен (с нормална физиологична зрелост) се развиват стъбла, които могат да бъдат изправени, наведени или влачещи се. В зависимост от развитието на крилата те биват обли или ръбести. Обикновено стъблата са оцветени зелено, с розов, виолетов или морав оттенък, изразен най-силно в пазвите и по дръжките на листата. Повърхността на стъблото е гладка или окосмена. Крилата са прави или нагънати в различна степен.
Височината на стъблата е свързана с растежа и развитието на растенията. Тя се изменя (повече или по-малко) в зависимост от почвеното плодородие, срока и гъстотата на засаждане, торенето, осветлението и други фактори. Максимална височина растенията достигат по време на цъфтежа.
Взети заедно, стъблата формират храста на растението, който може да бъде разстлан или компактен, по-слабо или по-силно облистен.
Особено ценни за производството са сортовете, които формират надземната си част по-ускорено и по-рано засенчват почвата, с което се поисква развитието на плевелната растителност и се намалява загубата на влага от почвата
Листата на картофите са сложни, текоперести. При отделните сортове те варират значително по брой, форма, големина и оцветяване. В пазвите на листните дялове при някои сортове се образуват допълнителни по-дребни листа от първи, втори и дори трети разред, наречени прилистници.
Всеки лист е съставен от 3 до 8 чифта листни дялове и един краен (по-едър) листен дял. Формата на листните дялове обикновено е яйцевидна, повече или по-малко заострена. Окраската варира от светло- до тъмнозелено. Повърхността на листата е гладка или накъдрена, по-слабо или по- силно окосмена.
Цветовете на картофите са събрани по няколко в съцветие китка, разположено на дръжка на върха на стъблото. Всеки цвят има петлистна зелена чашка, покрита с космици; петлистно венче, обагрено бяло, светлорозово, розово-червено или светло до тъмновнолетово; пет тичинки, разположени кръгово в основата на венчето.
Плодът се образува в резултат на самоопрашване или кръстосано опрашване. По форма и размери плодът варира значително, особено при дивите видове и хибридите.
Семената са дребни, плоски, със светложълта или жълта окраска, а в някои случаи и с виолетов оттенък.
;void(0);){kind=link}