Установява се, че при всички сортове главесто зеле кореновата система, изпреварва в развитието си листния апарат. Например при 40-дневии растения площта, заета от кореновата система заедно с кореновите власинки и малките разклонения, е 10-20 пъти по-голяма, отколкото на листната маса. При оптимално развити растения (образували продуктовата част) кореновата система превишава повърхността на листната розетка 50-100 пъти.
Формирането на листния апарат на различните сортове главесто зеле в началото па вегетацията протича почти с еднаква динамика и скорост. На втория месец след разсаждането на разсада диаметърът на листната розетка при ранните, средно-ранните и късните сортове зеле е почти еднакъв (50, 50 и 52 см). По-късно при ранните сортове листният апарат прекратява своето развитие и нарастване, а при средно ранните и късните - продължава още 15-25 дни.
Образуването на продуктовата част при всички сортове зеле започва след като листният апарат достигне оптималните си размери. При ранните сортове образуването на зелката започва по-рано и завършва в по-кратък срок в сравнение със средно ранните и късните. Интензивното изграждане на зелката при всички сортове главесто зеле настъпва след окончателното развитие на листния апарат. Така при благоприятни условия за около 10-15 дни зелките достигат около 50-70% от теглото на нормално развитите.
От поникването до образуването на зелките при разсадното отглеждане на ранните сортове са необходими 110-115 дни в зависимост от района, за средно ранните - 120-130 дни и за късните - 130-170 дни.
Отглеждани у нас сортове зеле за есенно полско производство, се отнасят към източния подвид, а за ранни към европейския. Специфичните климатични условия в нашата страна са способствали за създаването на сортове е ценни стопански и биологични качества, висока устойчивост на летни температури и въздушно засушаване и много добри вкусови качества.
При ранното полско производство за есенно засаждане се използват сортове, устойчиви на ниски температури и с дълъг яровизационен период. Продукцията се получава 25-30 дни по-рано от традиционните ранни сортове. В практиката масово се използва сортът Дербенско подобрено и Бесапара.
За средно ранно производство са подходящи сортовете, устойчиви на горещини и летни засушавания, като Марица 48/5 и Балкан. Може да се използва и сортът Кьосе 17, но той е чувствителен на маната и успява в по-влажно и хладно лято.
За късно полско производство се използват сортовете Ликоришко бяло 7, Ликоришко ново, Кьосе 17, Пазарджишко подобрено 16, Рекорд, Средец, Амагер и Топаз.
;void(0);){kind=link}