Ботанически особености и изисквания към външните условия
Използваемата част на брюкселското зеле са дребни зелчета с диаметър 2,5-5 см, образувани в пазвите на листата по дължината на стъблото, високо 20-60 см. Броят на зелчетата на едно растение достига до 90. Те са нежни, крехки и с отлични вкусови качества. Зелчетата съдържат до 130 мг % витамин С.
По изискванията си към условията на отглеждане брюкселското зеле малко се различава от главестото. Общо взето, то е по-студоустойчиво от него. Брюкселско зеле издържа понижаване на температурата до -10°С и може да презимува на открито. Влаголюбиво е и е много чувствително на засушаване. Много е взискателно към светлината. Засенчването, което се получава при гъсто засаждане на брюкселското зеле, се отразява отрицателно върху добива. То доста големи изисквания към почвата. Висок добив дава на структурна, влагоемна и богата с органични вещества почва, но не понася торене с пресен оборски тор, който предизвиква силен растеж на листата и образуване на рехави зелчета. Особено е взискателно към азота и калия. Отглеждано на бедна почва, брюкселското зеле забавя свиването на зелчетата и дава нисък добив. Благоприятна почвена реакция е слабо киселата до слабо алкалната - рН 6,5-7,5. На много кисели почви по зелчетата се явяват ръждиви петна.
Сортове брюкселско зеле
Ценени са сортове на японската и холандска селекция.
Принц Марвел FI. Ранен японски хибрид с вегетационен период 120 дни и височина на стъблото 80 см. Образува сбити, много добре изравнени главички с диаметър 2.5 см. Разпукването им в основата на стъблото е минимално.
Диаболо FI. Средно ранен хибрид със здраво и средно високо стъбло Образува плътни и добре оформени зелчета. Високо продуктивен сорт.
Вариор FI. Средно късен хибрид с високо стъбло и плътно, тъмно зелени главички. Много студоустойчив, което го прави подходящ за реколтиране в късна есен.
Отглеждане на брюкселско зеле
Брюкселското зеле се отглежда чрез разсад. Поради дългия му вегетационен период семената се засяват още през април на открити лехи или в студени парници, а разсадът се засажда в края на май - началото на юни. Тъй като брюкселското зеле не понася засенчване, разсажда се на по-големи разстояния, примерно 70/70 см.
Грижите при отглеждането на брюкселско зеле са както за главестото зеле. За да се ускори нарастването и уплътняването на зелчетата, препоръчва се прекършване на вегетационния връх на стъблото. Това става, когато зелчетата са почти оформени.
Борбата с плевелите се води чрез култивиране и с хербициди. Прилагането на хербицидите ограничава култивирането в ранните периоди на вегетация и се избягва повредата на корените. Известни са хербициди за внасяне в почвата преди засяването, преди поникването и след разсаждането. Насекомните вредители и болестите по брюкселското зеле са общите за другите членове на семейството и борбата с тях се води по същия начин.
Брюкселското зеле става готово за прибиране в края на октомври - началото на ноември. Растенията се отрязват, отстраняват се листата им и зелчетата се оронват - когато това е необходимо за належаща консумация. За по-продължително запазване през зимата растенията се изваждат с корените, отстраняват се листата им и се засаждат гъсто едно до друго в избено помещение или на друго закрито място. Консумацията на брюкселското зеле в прясно състояние може да се удължи чрез използуване на зимоустойчиви сортове, които се оставят да презимуват на открито.
Средният добив от брюкселско зеле не е висок - 500-800 кг на дка. Сравнително ниския добив се компенсира с високите му вкусови и хранителни качества.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Отглеждане на тиквички в тунели
Вредители при лука – повече отколкото си мислим
С тези тънкости ще имате много домати
;void(0);){kind=link}