На всички ни е известно, че земеделието е трудна професия. Достатъчни са само своеволията на природата и борбата с тях. Пазарните цени също могат да вгорчат плодовете на земеделския труд. Това са все фактори, над които отделния земеделец няма власт, а е подвластен. Единственото, което може да направи фермера е да осигури оптимален комфорт на растенията за да реализират възможната част от своя потенциал, т.е. да повлиява качеството и добива.

През последните няколко години в зърнопроизводството навлязоха нови за България високодобивни сортове пшеница, които се представят отлично при всякакви почвено-климатични условия. Все по-лесно се достигат добиви до 900-1000 кг/дка дори в Южна България, а потенциала на сортовете е значително по-висок. В практиката постепенно се наложи задължителната употреба на фосфор и калий при есенниците, което драстично се отрази на резултатите в добивите.

Въпреки тези добри постижения вече се наблюдава постепенно лимитиране на високите достижения дори при завишаване на нормите на торене с NPK. Статистиката на почвените анализи от различни региони на страната показва устойчива тенденция към изчерпване на запасите в орния слой на ключови за развитието на растенията и добивите елементи като: сяра, мед, цинк, бор и в някои случаи молибден.

Тези проблеми се задълбочават при драстични отклонения в почвената киселинност – почви с рН по-ниско от 5,5 и почви с рН над 7-7,5. В тези две крайни области на киселинността поведението на хранителните елементи се променя коренно. Някои от тях преминават в неразтворима, недостъпна за растенията форма, а между други има антагонизъм, който драстично нарушава хранителния баланс в растенията. При рН под 5,5 силно нараства подвижността на елементи като: алуминий, манган, желязо, мед и цинк, които в някои случаи може да достигнат токсични за растенията стойности в тъканите им.

Успоредно с това пада усвоимостта на елементи като: фосфор, калций, магнезий, силиций, сяра и молибден. При рН над 7 се наблюдава обратната картина: затруднено приемане и физиологичен блокаж на елементите: манган, желязо, мед, цинк, бор и висока подвижност на калций, фосфор, молибден. При високи нива на калций страда също приемането на магнезий. Алкалността блокира приемането на ключовите елементи участващи във формирането и зареждането на зърното, което особено при високи температури и засушаване се отразява отрицателно на добивите.

Именно при тези почвени условия високите температури и сушата предизвикват желязна и манганова хлороза. Освен осъществяването на подробен почвен анализ много важно е професионалното разчитане на резултатите и адекватните препоръки за решаване на проблемите. Много често, особено в алкалната област се наблюдават високи нива на магнезий, манган, желязо, бор, което би трябвало да означава добра запасеност, но в същото време растенията дават признаци за дефицит на тези елементи. Касае се за физиологичен блокаж. Това винаги трябва да се има впредвид.

Най-ефективния начин да се решат правилно проблемите на хранителния баланс в растенията е паралелния анализ на цели растения и почвата под тях заедно с цялата коренова система. Така става ясно не само съдържанието на хранителни елементи в почвата, но и приемането им от растенията. Веднага ще разберем кои елементи са в оптимум, кои в дефицит, кои се натрупват и може да се направят адекватни корекции в съдържанието им в почвата или да се коригират чрез листни торове. Коригирането на микроелементите в почвата може да стане чрез внасянето им с обикновена пръскачка и инкорпорирането им.

Постигането на пълен хранителен баланс в растенията е особено важно за зърното предназначено за производство на брашна и фуражи, тъй като съдържанието им, особено на микроелементи, е важно за здравето на животните и човека. Тук подробния почвен анализ е задължителен и той обхваща повече от 20 хранителни елемента.

Липсите на определени микроелементи или излишъка им е пряко свързан с ендемични заболявания както у животните, така и в местното население. Това показва голямото значение на зърнопроизводството по хранителната верига и значението на качеството на зърното. Стремежът към високи добиви задължително е свързан с постигане на хранителен баланс в растенията. Това означава и по-евтина растителна защита и по-чиста продукция. Всичко зависи от волята и възможностите на земеделеца, което не трябва да пропуска или неглижира. Тук пропуските са загуба на пари.