От времето на схващането, че пролетта /периодът преди вегитация/ е идеалният момент за внасяне на троен тор /NPK/ и с това се рашават проблемите, измина много време. Вниманието се концентрира все повече върху количестевния резултат, чрез използването на прецизна информация. Почвеният анализ и листната диагнозтика са необходимите инструменти за това.

Промишленото наторяване със сигурност е онази агрономическа практика, която – заедно с избора на културите и присадките – претърпява най- дълбоките технико оперативни промени. Освен това, от всички земеделски техники за отглеждането на лозови насаждения, промишленото торене представя през всички сезони пред земеделските стопани трудни решения: Кога да се внесат растителните елементи? Какво количество да бъде внесено и под каква форма?

Преди няколко години пролетта беше сезонът, по времето на който лозарите трябваше по всякакъв начин и във всички случаи да натоварат собствените си лозя, внасяйки еднократно троен тор, съставено от азот, фосфор и калий; следва процес на брануване, с който приключват с всички процедури до следващата кампания.

Днес, за по-развитите производители, не винаги е така. Много важен за лозарите е почвеният анализ, който трябва задължително да бъде консултиран със специалисти, когато възникнат съмнения. Той не може да се пренебрегва, дори и след преценката на внасянията и загубите, дължащи се основно на естеството на почвите и промените в околната среда.

Оценка на внасянията при производство на 100 кг. грозде, наторяването винаги е насочено към количествения добив, или по-точно, не трябва да се стимулира вегетативното развитие, за сметка на качествения продукт-виното.

Кога е най подходящото време да се внасят хранителни елементи?

Азотът, който е именно елементът-символ на вегетативната стимулация, днес е най-дискутираният фактор в модерното наторяване. Неговото внасяне би трябвало да бъде разпределено на три етапа: една част /25% от общото количество/ - веднага след гроздобера, втората част /40 % от общото количество/- след набъбване на пъпките, и последната част – след завръзване. Последният етап би трябвало  да се направи с нитарти, или по конкректно, торове с непосредствен ефект.Внасянето на азот трябва да се променя също и в зависимост от типа на лозето, каквато е голямата част на старите лозя /напр. Kober5 BB/, внасянето на азот означава да се увеличи още повече вегетативният стимул, за сметка на производителността. При този вид лозя азотът би могъл да бъде внасян всеки втори сезон.

Калий и фосфор се внасят през есенния период, непосредствено след гроздобера.

Фосфорът в лозята не е необходим в големи количества, за разлика от калия. Именно калият е елементът, необходим за натрупване на захари.

Въпреки че почвеното торене може де се окаже достатъчно, полезно е да се предвиди и необходимостта от листно торене на базата  на калий, по време на летния период в съответствие с развитието на плодовете и формирането на чепката. Листното наторяване на лозята в днешно време се превръща в нормална техника на внасяне на хранителни елементи, в допълнение на промишленото наторяване на почвата.

Благодарение на един адекватен почвен анализ е възможно на растението да  се доставят подходящи хранителни елементи в съответните количства.

Зеленото торене при лозята е полезна практика.

В допълнение на операциите по наторяването, използвана практика е и заравянето на други култури, най-често бобовите, които да изпълняват функцията на хранителни вещества.

Когато се говори за бакла, люцерна и други подобни, мисълта веднага се насочва към азота, вегетативното развитие, лошата продукция. Тази агрономическа практика обаче не трябва да се разбира единствено като внасяне на хранителни  елементи, най-вече азот, но расъждавайки по посока на преимуществата, които бобовите културри могат да предложат на физичните характеристики на терена; повишаване на органичното вещество в почвата има ефект върху способността за водоиздържане, при песъчливите почви се повишава тяхната носеща способност, а при глинистети почви се подобрява структурата. Тази техника предвижда засяването на около 80 кг семена на хектар през есенния период и заравянето на зелената маса през пролетния период, заедно с обичайните дейности в лозето.

В заключение, можем да потвърдим, че когато наторяването на лозето се превърне в една повече практична и по-малко емпирична практика, по-внимателна към реалните хранителни нужди на едно конкректно производство, качеството на произведеното грозде се подобрява, а от тук и това на виното. В сравнение на периода от преди няколко десетилетия, в това отношение е изминат дълъг и ползотворен път.



източник: сп. Театро Натуреле