Орехът се различава от останалите овощни видове по редица признаци. Между другото и по това, че листата му не могат да се използват за компостиране.

Орехът е едно от любимите дървета на хората заради неговите ароматни листа. Мнозина с удоволствие прекарват един-два часа от горещите летни следобеди под прохладната и ароматна орехова сянка. Това място, където е наистина приятно човек да отпочине, да прочете нещо, да разговаря или пък да изпие чаша студено вино.

Характерната миризма на ореховите листа прогонва насекомите. Това е било известно на хората в миналото, които обикновено са прекарвали нощите върху нар в обора. Понеже чести "гости" в обора са били бълхите, в сламеника на нара поставяли и орехови листа.

Известно е също, че под дебелата сянка на ореха други растения трудно се развиват. Причина за това е отделяното активно вещество юглон, което се съдържа в листата на ореха. Юглонът потиска развитието на почвените микроорганизми. Ето защо под ореха дори и тревата оредява и загива.

Какво да се прави обаче с опадалите през есента орехови листа? На всяка цена трябва да се съберат накуп и да се изгорят. Получената пепел може да се включи в състава на компоста.

Подобно на ореха листата на дивия кестен също не трябва да се използват пряко за компостиране.

И накрая трябва да се знае, че ако се наложи евентуална резитба при ореха, тя трябва да се извърши в края на август и началото на септември, защото през този период "плаченето" на раните е най-малко. През пролетта може да се премахват само сухите клони. Налягането (смукателната сила) през този период в корените е толкова голямо, че при една по-голяма рана дървото може да загине поради изтичане на голямо количество сок.

Вижте още:

Подхранващото действие на органичните торове

Норми на подхранване при зимните житни култури