Ефектът от торенето на овошките зависи до голяма степен от начина на внасяне на торовете в почвата. Понеже кореновата, система на овощните растения прониква дълбоко, при тях е необходимо по-дълбоко внасяне на торовете. Повърхностно могат да се внасят само азотните торове, но и след тяхното разхвърляне трябва да се направи едно, макар и недълбоко разрохкване на почвата.

Младите овощни дървета обикновено се торят в околостъблени кръгове, които трябва да бъдат около 1,5 до 2 пъти по-големи от диаметъра на короната. При добро развитие след около 4-6 години от засаждането за прасковата, кайсията и дюлята и 7-8 години за ябълката, крушата, сливата и черешата корените на овощните дървета обикновено успяват да се разпрострат върху цялата площ на овощната градина и затова трябва да се тори цялата площ на насаждението. Като се има обаче пред вид, че при старите дървета в близост до ствола са разположени само дебели корени, които не всмукват хранителни вещества от почвата, оставя се по един малък кръг около стъблата на възрастните дървета неторен, а цялата останала площ на овощната градина се наторява. Но и при младите овощни дървета е добре да се тори цялата площ на насаждението и с достатъчно големи торови норми с оглед да се задоволят нуждите от хранителни вещества и на междуредовите култури.

Оборският тор и фосфорните и калиевите торове обикновено се разпръскват през есента и непосредствено след това се заорават с есенната дълбока оран. Най-практично е фосфорните и калиевите торове да бъдат внесени на дълбочината, на която се обработва почвата, като се разхвърлят по дъното на браздите при есенната дълбока оран. Този начин е сравнително по-трудоемък, но безспорно е по-добър, отколкото разпръскването на минералните торове преди оранта. По-дълбоко внасяне на минералните торове, отколкото при повърхностното им разхвърляне се постига и когато се тори след поливане, извършено по бразди. В последния случай торовете се разпръскват по дъното на браздите след напояването и след разпръскването браздите се заравят. Това, разбира се, не е достатъчна дълбочина за внасяне на фосфорните и калиевите торове при овощните дървета, но начините за достатъчно дълбоко внасяне на тези торове в овощната градина са трудни и все още недостатъчно усъвършенствани, затова засега нямат широко приложение в овощарската практика.

След разпръскването на азотните торове върху влажна почва необходима е само плитка обработка на почвата с култиватор, брана и др.

Минералните торове трябва да се разхвърлят, когато времето е тихо, за да може разпръскването им да стане равномерно.

Торенето на зачимени овощни градини се състои обикновено в разхвърляне на торовете върху почвената повърхност без заораване. Торовете в такъв случай остават на разположение главно на тревната растителност и сравнително неголяма част от тях достига до по-дълбоко разположените корени на овощните дървета. Необходимо е в такива случаи торовите норми да бъдат по-големи и да се прибягва до различни начини за по-дълбоко внасяне на торовете.

Вижте още:

Органични торове и торене с тях

Определяне нуждите на овощните растения от торене

Торовете увеличават продуктивността на лозата