Органичните торове, увеличавайки запаса на почвата с органично вещество, подобряват буферността, физичните и агрохимичните свойства на почвата. Особено ценно тяхно качество е, че органичните вещества, които се съдържат в тях, поради бавното си минерализиране постепенно се превръщат в достъпна за растенията форма и по този начин растенията получават непрекъснато през вегетацията си необходимата храна.

От органичните торове основно значение у нас има оборският тор (твърд и течен), но се използват още птичият тор, отпадъчните води и зеленото торене.

Оборски тор

Оборският тор съдържа всички необходими за растенията хранителни вещества. Една част от тях са в усвоима форма, а други се усвояват постепенно след минерализиране на органичното вещество. Пресният оборски тор представлява смес от изпражненията и урината на животните и от постелята. Затова съставът и количеството на оборския тор зависят от вида и възрастта на животните, от които той е получен, от количеството и качеството на фуража и на постелята, от начина на съхраняване на тора и т.н. Пресният оборски тор не се използва за торене, понеже органичното вещество е в неусвоима за растенията форма и съдържа кълняеми плевелни семена. В практиката оборският тор се използва най-често след съхраняването му в торища или на правилни купчини на полето в продължение на 4-9 месеца и превръщането му в полуразложен оборски тор.

Извозването на тора до блока и разхвърлянето му по повърхността на почвата се извършват с тороразхвърлящо ремарке. Той се заорава веднага след разхвърлянето му, за да не се губи намиращият се в него азот. Средната норма на торене с оборски тор при полските култури е 2-3 т на декар, а при зеленчуковите - 4-6 т.

Течен оборски тор (торова течност)

Течният оборски тор се състои от урината на животните, от течността, която се получава при разлагането на тора в торището, и от водата, която се използва за измиване на обора. Торовата течност съдържа азот и калий в лесно разтворима форма. За да не излита амонякът, изваждането и извозването на торовата течност стават с цистерни, а внасянето - със специални устройства към цистерната, които заравят течността в почвата на 7-8 см дълбочина. Внася се както предсеитбено, така и за подхранване, като предварително се разрежда с вода в съотношение 1:3-4. От разредения разтвор се внасят по 500-1000 л на декар.

Отпадъчни води

Отпадъчните води биват промишлени, когато се получават от промишлените предприятия, и битови, когато се получават от канализационните води край големите населени места. Отпадъчните води от промишлените предприятия (около 90% от общото количество) са основните замърсители на водата в реките и в другите басейни. Те са богати с усвоими хранителни вещества (главно на азот) и в селското стопанство се използват след пречистване едновременно за напояване и за торене.

Птичи тор

Птичият тор съдържа около 3 пъти повече азот и калий и 4 пъти повече фосфор от говеждия оборски тор, и то в лесно усвоима форма. Използва се за подхранване при норма 50-100 кг на декар в сухо състояние или предварително разтворен в 10- 15 части вода. Птичият тор трябва да се съхранява отделно от другите органични торове в сухи помещения или под навес.

Зелено торене

Зеленото торене представлява заораване на свежа растителна маса. Препоръчва се главно на бедни песъчливи почви, на наклонени места, където трудно се извозва оборски тор, и за борба с ерозията. Подходящи за зелено торене са растенията с къс вегетационен период, невзискателни към почвата, образуващи голямо количество бързо разлагаща се зелена маса. Обикновено се използват бобови култури - грах, фий, лупина. Засяват се през лятото като втори култури и се заорават през есента или се засяват през есента като зимни предкултури и се заорават през пролетта 2-3 седмици преди сеитбата на основната култура. Особено подходящо е зеленото торене на наклонени площи, където се отглежда ориенталски тютюн, още повече че разсаждането на тютюна става в края на май. По този начин почвата се предпазва от ерозия през пролетта. За да се улесни заораването на зелената маса, особено при образуване на голяма зелена маса, растенията най-напред се повалят с валяк, след което се нарязват с дискови оръдия и се заорават с обикновен плуг на дълбочина най-малко 20-22 см.

Вижте още:

Състав на оборския тор

Царевицата извлича големи количества хранителни вещества от почвата

Хумус - органичната съставна част на почвата