Освен с културните житни растения вредната житна дървеница (Eurygaster integriceps Put.) се храни и с много други диви житни треви и плевелни растения - общо 90 вида. От културните житни предпочита най-много и най-силно поврежда пшеницата, по-слабо напада ечемика, овеса и ръжта и много рядко царевицата. Зимува като възрастна форма под опадалата шума в покрайнините на горите. Вредната житна дървеница предпочита разредените дъбови гори. Напролет се раздвижва при средна денонощна температура 8-9°С и максимална температура 14-15°С. Най-рано се активират дървениците, които са зимували в местата с южно изложение.
Пролетната миграция, към житните посеви, започва масово при температура над 11-12ºС и може да продължи 1,5-2 месеца. Тя се извършва при тихо, топло и слънчево време. Отначало дървениците се заселват в посевите, разположени в по-ниските и защитени от вятъра места, а също в по-гъстите и по-буйни посеви. След затопляне на времето настъпва прегрупиране.
През пролетта възрастните смучат сок от стъблото на младите растения, вследствие на което централният лист пожълтява, усуква се и изсъхва. По-късно, когато времето се затопли, те смучат сок от връхните части на неизкласилите още растения. Дървениците пробиват влагалището на последния лист и смучат сок от класа. Над мястото на убождането класът побелява, не се образуват класчета, вретеното се изкривява, а осилите се накъдрят. Непосредствено след изкласяването вредните житни дървеници смучат сок от стъблото над последното коляно.
Яйценосният период е много разтегнат през отделните години - от 52 до 74 дни. Една женска снася до 150 яйца - през пролетта по растителните остатъци (предимно по слънчогледовите и царевичните стъбла) и по-рядко по бучките пръст и по камъните, а когато времето се затопли, и по долните засъхнали листа или по листата и класовете. Ембрионалното развитие при средна дневна температура 16-26°С завършва за 8,6-16,1 дни. Ларвите започват да се излюпват по различно време през отделните години, като тези от първа възраст не се хранят, а от другите възрасти смучат сок от плевите и зърната. Съотношението между ларвните възрасти зависи от метеорологичните условия па района, микроклиматичните условия на посева, фазата на развитие и сортовата особеност на пшеницата. При сортове, които по-рано образуват генеративните си части, развитието па ларвите се ускорява. Съществува синхрон между скоростта на узряване на пшеницата и развитието на ларвите. При едни и същи условия на хранене продължителността на развитие на ларвите зависи от метеорологичните, микроклиматичните и други условия. Възрастните от новото поколение се появяват в края на юни и началото на юли. Те се хранят нормално при температура на въздуха от 18 до 30°С и влажност до 55% до пълно насищане. Изхранването па дървениците до настъпване на лятната миграция е много важен момент в развитието, от което зависи по-нататъшната им активност. Този период у нас продължава 10-12 дни. Лятната миграция започва към средата на юли, есенната - през септември и октомври.
Вредната дейност на вредната житна дървеница обхваща два етапа. През първия дървеницата поврежда стъблата па житните, много от които загиват. През втория етап се засягат зърната. Повредените зърна имат по-ниско абсолютно и хектолитрово тегло, което се отразява и на размера на добивите. Вследствие на повредите от житните дървеници кълняемостта на семенния материал се понижава с 39 до 74%, колкото в по-ранна фаза е нанесена повредата, толкова кълняемостта е по-слаба. Най-много повреди по зърната причиняват ларвите от IV и V възраст и възрастните от новото поколение - средно по 45 до 55 зърна. Опитите у нас показват, че при плътност една ларва на 1 м2 (респективно едно възрастно от новото поколение) броят на повредените от всяка от тях зърна е от 40 до 60.
Редовната борба с плевелите, разораването на целинните места и синорите, унищожаването на храстите и единичните дървета в полето оказват отрицателно влияние върху яйчните паразити. Хранителните условия за дървениците се подобряват, докато за естествените неприятели, особено за Telenomus, те се влошават.
Борба с вредната житна дървеница
Борбата против вредната житна дървеница се провежда на два етапа. Отначало тя с насочена срещу презимувалите възрастни, когато приключи миграцията (съотношението между мъжките и женските в посевите е 1:1), при средна дневна температура над 16°С и при плътност два и повече броя на квадратен метър. Провежда се до началото на снасянето на яйцата. През втория етап борбата започва, когато преобладават ларвите от III възраст, но до появата на ларвите от IV възраст. Тя трябва да се проведе за 5-6 дни и за двата етапа.
При организиране на химичната борба с вредната житна дървеница е необходимо да се установи плътността на яйчните паразити, от които най-голямо значение имат видовете от родовете Asolcus и Telenomus. Ако те са презимували успешно, се явяват в житните посеви, едновременно с житните дървеници и през периода на масовото яйцеснасяне (началото на май) може да паразитират около 70-80% от яйцата. При плътност 3-4 дървеници и 2 паразита на 1 м2 се изключва необходимостта от борба срещу възрастните.
Прибирането на реколтата в най-кратки срокове (10-12 дни) намалява загубите от житните дървеници. Те не успяват да се хранят и загиват през зимата.
За химична борба с вредната житна дървеница се използват предимно контактни препарати от групата на карбаматните, органофосфорните, неоникотиновите и др. Има много регистрирани инсектициди за борба с вредната житна дървеница: Актара 25 ВГ - 7 г/дка; Актелик 50 ЕК - 100 мл/дка за ларви при плътност до 10бр./м2; Алфагард 10 ЕК - 12.5 мл/дка за ларви; Бонус СК - 25 мл/дка; Децис 2.5 ЕК - 30 мл/дка за ларви; Дурсбан 4 Е - 100 мл/дка за ларви; Ефциметрин 10 ЕК 30 мл/дка; Карате ЗЕОН - 20 мл/дка за ларви; Маврик 2 Ф - 25 мл/дка; Моспилан 20 СП - 12.5 г/дка; Нуреле Дурсбан - 50 мл/дка за ларви; Пиринекс 48 ЕК - 100 мл/дка; Релдан 40 ЕК - 120 мл/дка; Суми Алфа - 25 мл/дка; Талстар 10 ЕК - 15 мл/дка; Фюри 10 ЕК - 7.5 мл/дка за ларви - 10 мл/дка за възрастно; Циклон 10 ЕК - 15 мл/дка; Циперфос 530 ЕК - 50 мл/дка и др.
