Ечемикът се напада силно от Typhula incarnata в райони, където сравнително дълго се задържа снежната покривка. Скоро след стопяване на снега при силно ранно нападение старите листа отмират, полягат върху почвената повърхност и често се покриват с белезникав налеп. Силно нападнатите и загнили растения се изскубват лесно, тъй като кореновата система е разрушена. Кореновата шийка е загнила и влакнеста. Тифулно гниене по ечемик се проявява на огнища. Посевите се разреждат, развиват се неравномерно, изкласяването и узряването закъсняват.
Зимуващите форми на гъбата - склероциите, са дребни, бледорозови до тъмночервено-кафяви, наподобяващи по форма семената на детелината. Образуват се в основата на стъблата, по корените и от долната страна на листата. Съхраняват се в почвата с години. При температура от 2 до 10оС и подходяща влажност най-често през октомври склероциите покълнват в повърхностния почвен слой и образуват мицел, който може да зарази ново-поникналите растения.
Как можем да се борим с болестта тифулно гниене?
Да се избягва продължително отглеждане на ечемика на едно и също място, с което появата на болестта може да се ограничи. Внасянето на оптимални количества манган също намалява разпространението на болестта. Рискът от заразяване се увеличава при гъсти посеви, когато падне ранен сняг през есента или снежната покривка се задържи върху незамръзналата почвена повърхност. Пръскания могат да се извършват късно през есента, преди падането на първия сняг.
В България няма специално одобрени препарати за борба.
