Синдрома ”опожаряване на цветовете и леторастите” е едно от най-вредоностяите патологични явления по кайсията, вишната, някои сортове череши и сливи. Синдромът се проявява се в началото на вегетацията като бързо протичаща некроза. Пораженията са резултат на пряко въздействие върху цветовете и леторастите, преминаване на некрозата от тези части в ликото и дървесината на клоните и косвени повреди по новия прираст в резултат на преустановено сокодвижение, вследствие развитие на пръстеновидна некроза по клоните.
Симптоми на синдрома ”опожаряване на цветовете и леторастите” при кайсия, вишня, череша и слива.
За пряко поразените от синдрома цветове и леторасти е характерна бързо разрастваща некроза от връхните части към клонката. Повредите по цветовете започват като кафяви напетнявания по венчелистчетата, но много скоро преминават в обща некроза на цветните части, включително и на дръжките. По летораслите некрозата, разраствайки от върха към основата, обхваща последователно и листата от съответните етажи.
Поразените едногодишни и по-стари плододаващи клонки първоначално не показват явни признаци. Кората им изглежда здрава или се открива само смолоизтичане. Същите имат кафява ликова и дървесинна тъкан и по-късно изсъхват.
Косвените или вторични прояви на опожаряване се изразяват в тотално увяхване и изсъхване на цветовете и новия прираст в дадена част или най-често по цялата дължина на клонката.
Характерна проява на синдрома е уплътняването на поразените органи. Често техният вид е омазнен и се запазва целостта им за продължителен период от време.
Етиология (причини за възникване на синдрома ”опожаряване на цветовете и леторастите”)
Преобладаващата част от случаите с опожаряване на цветовете и леторастите на кайсията и вишната представляват прояви на ранно кафяво гниене с причинител Monilinia laxa. Освен това се срещат и повреди от бактериален пригор, с причинител Pseudomonas syringae.
Има случаи на опожаряване, при които не се установява наличието на фитопатоген в цветовете на леторастите. Това са косвени повреди, вследствие на преустановеното сокодвижение от некроза в едногодишните клонки или по-старата дървесина.
