При допускане на по-висока плътност (една ларва на зърно) пшениченият трипс намалява добива до 10%.
Той напада пшеницата, ечемика, ръжта, житните треви. Възрастното вреди, като смуче сок от фаза вретенене до цъфтеж главно върху последния обвивен лист, после се прехвърля върху класа.
Трипсовете се хранят като смучат сок, обикновено от горната част класовете, която побелява и в тези местата класчетата не образуват зърна. Обикновено са засегнати само най-горните части на класа. Колкото класа остава по-дълго забулен във влагалищния лист – толкова повредите са по-големи. Нападнатият от пшеничен трипс клас побелява и се изкривява. Повече вредят ларвите. Те завършват развитието си заедно с узряването и отиват в почвата, където зимуват.
Пшениченият трипс се намножава масово в топли години с малко валежи. Температурите над 35-37 градуса и суховеите силно намаляват числеността му. Борбата с трипса се води, когато се установят средно по 10 трипса или 15-20 ларви на едно стебло (клас). Борбата с пшеничения трипс се води както с контактни, така и системни или транс-ламинарни инсектициди от групата на органофосфорните, карбаматните, неоникотиновите средства и др.
Няма официално регистрирани препарати за борба с трипсовете по житните култури. Може да се използват инсектицидите, регистрирани при тютюневия трипс. Препаратите, които се използват за борба с вредната житна дървеница дават добри резултати.
