Пшениченият трипс (Haplothrips tritici Kurd) има едно поколение в годината и презимува като ларва в почвата на нападнатите пшеничени посеви. Възрастните трипси са дребни насекоми, с тънко продълговато тъмнокафяво до черно тяло и дължина 1,2-2,2 мм. Крилата са прозрачни, тесни, с дълги реснички. Непосредствено след излюпването ларвите са жълтозелени, няколко часа след това стават бледочервеникави, а след първото линеене придобиват яркочервена окраска. Дължината на тялото им е 1,4-1,8 мм. Повредите причиняват възрастните насекоми и ларвите, които смучат сок от листата и класовете на пшеницата.
Възрастните трипси вредят във фенофазите вретенене-изкласяване-цъфтеж на пшеницата. По време на вретененето те се намират под последния обвивен лист на класа, а след изкласяването се концентрират по-масово по неизкласилите още стъбла. Частта от класа в мястото на смученето (най-често връхната) побелява, остава недоразвита и класчетата не формират зърна или образуват слаби, спарушени зърна. Основната вреда причиняват ларвите. Отначало те смучат сок от плевите и цветните части, а по-късно от различни места на зърната в млечна и восъчна зрелост, но най-често се струпват около „браздичката” на семето. Мястото на хранене по зърното побелява и става грапаво, а „браздичката” се разширява, удълбочава и придобива жълто-кафява окраска. Повредените зърна имат шуплив вид, по-ниско тегло и влошени посевни качества.
Как трябва да се води борбата с пшеничения трипс?
Преди организиране на химическата борба с пшеничения трипс е необходимо да се определи средната плътност на неприятеля на едно стъбло или клас, като се следват указанията на специалистите от РСРЗ. Оптималният период за отчитането й при възрастните насекоми е по време на изкласяването, а при ларвите през периода на млечната зрелост. ДРЗП е пръскане с инсектицид само в посевите, в които средна плътност е над прага на вредност: за възрастните - 10 трипса/1 стъбло, за ларвите -20 броя/1 клас (при суха пролет) или 30 броя/1 клас (при влажна пролет). Плътността на пшеничения трипс ефективно ограничават и редица културно-стопански мерки. На първо място това са правилното сеитбообращение, като не се допуска засяване на пшеницата след житни предшественици и подметката на стърнищата непосредствено след жътвата. Пшениченият трипс вреди повече по онези растения, които по едни или други причини закъсняват в своето развитие, затова и всички фактори, спомагащи дружното поникване и по-бързо развитие на посевите (навременната сеитба, комбинираното минерално торене или торенето с фосфорни торове), намаляват нападението и загубите от този неприятел.
В България няма регистрирани инсектициди за борба с пшеничения трипс до настоящия момент.
