Овесената листна въшка (Sitobion avenae L.) е най-масово разпространения, многочислен и вреден вид по пшеницата у нас. Безкрилите партеногенетични женски имат зелено, жълтозелено или червено-кафяво тяло и дължина около 3 мм. Антените и соковите тръбички са изцяло черни, по-дълги от тялото. В ранните фази от развитието на пшеницата овесената листна въшка смуче сок от листата и стъблата. Силно нападнатите листа се усукват, засъхват и придобиват червено-кафяв цвят. При засушаване и силно нападение растенията могат и напълно да изсъхнат.
След изкласяването въшките смучат сок от вретеното и класчетата, в резултат на което растенията формират по-малък брой и недохранени зърна, с намалено абсолютно тегло. Числеността им при масова поява може да достигне до 100 и повече броя на 1 клас.
Обикновената житна въшка (Schizaphis graminum Rond.) се среща в по-ниска численост по пшеницата. Безкрилите партеногенетични женски имат овално-продълговато, светлозелено тяло, с по-тъмна зелена ивица на гърба. Дължината им е до 2 мм. Соковите тръбички са светли, с по-тъмни крайчета. Въшките смучат сок основно от горната и долна страна на листата. При масово нападение образуват големи колонии, които изцяло покриват листата, а понякога и влагалището. Повредените листа избледняват, пожълтяват и загиват.
И двата вида листни въшки са немигриращи и презимуват като яйце по есенните посеви и дивите житни треви. Ларвите се излюпват в края на март и през април и до средата на восъчната зрелост на пшеницата развиват 4-6 поколения. Масовото им намножаване на въшките обхваща фенофазите изкласяване-цъфтеж-млечна зрелост. С настъпване на восъчната зрелост плътността на листните въшки рязко намалява вследствие загрубяване на растенията и непригодността им за храна на въшките. През есента от самосевките и дивите житни треви те отново прелитат в пшеничените посеви. Освен пряката вреда двата вида листни въшки вредят и косвено чрез образуването на чернилни гъбички и като вектори на вируса на жълтото ечемичено вджуджаване.
Как трябва да се води борбата с овесена листна въшка и обикновена житна въшка?
Унищожаване на самосевките, сеитба на пшеницата в оптималните за отделните райони срокове, избягване на прекомерното и едностранно азотно торене са ефективни културно-стопански практики за ограничаване числеността на въшките и повредите от тях. Числената динамика на листните въшки се регулира много успешно от комплекса хищни и паразитни насекоми, сред които най-голямо значение имат възрастните и ларвите на калинките и ларвите на сирфидните мухи. Затова е желателно химична борба с въшките да се провежда само в посевите, в които плътността на неприятеля е над икономическия праг на вредност, като се използват по-слабо отровни и с по-кратко последействие инсектициди. Оптималният срок за провеждане на борбата са фенофазите от изкласяване до начало на млечна зрелост. За икономически праг на вредност у нас е приета плътност 10 въшки/1 растение във фенофаза 2-3-и лист-братене през есенния период и 30-40 въшки/1 клас във фенофаза изкласяване до начало на млечна зрелост. При организиране на химичната борба с листните въшки е необходимо да се има предвид, че в големите масиви с пшеница разпространението на неприятелите се ограничава в периферията им и достига най-често до 150-200 м от края на посева.
В България няма регистрирани инсектициди за борба с овесена листна въшка и обикновена житна въшка.
