Възрастните на обикновения житен бегач (Zabrus tenebrioides) са бръмбари с продълговато, смолисто-черно тяло, с метален блясък и дължина 14 - 16 мм. Ларвата е продълговата, мръснобяла, с тъмнокафяви петна от горната страна на коремните сегменти. Главата и трите гръдни сегмента са тъмнокафяви. Напълно развита достига дължина 25 мм. Големият житен бегач (Z. spinipes F.) е с дължина на тялото 18-21 мм. Ларвата прилича на тази на обикновения житен бегач, но е с по-голяма дължина. Житните бегачи имат едно поколение в годината и зимуват като ларви в почвата на нападнатите житни посеви. Вредят ларвите и възрастните житни бегачи, но значение за добива имат главно повредите от ларвите, развитието на които обхваща есенния и раннопролетния период от вегетацията на пшеницата. Вредната им дейност започва от покълнването на житните растения, на които прегризват кълновете под земята, а след поникването прегризват листата и младите стъбла, сдъвкват ги и изсмукват сока, без да засягат жилките. Повредените растения изсъхват и се навиват във вид на малки туфички, подобни на дреб от кълчища, които са най-сигурният белег за присъствието на тези неприятели.

Ларвите на житните бегачи живеят в почвата в ходове, които изкопават близо до растенията на дълбочина 25-30 см. След като унищожат растенията близо до хода си, ларвите се придвижват на друго място, където правят нови ходове. Повредите от тях обикновено са на хармани, най-често в местата, заплевелени с пирей. На тези места силно повредените растения загиват и в посевите се образуват петна. Ако нападението е по-слабо, посевът оредява, а при масова поява могат да бъдат унищожени всички растения. Ларвите на житните бегачи завършват развитието си през първата или втора половина на май.

Бръмбарите от новото поколение се появяват през юни и се срещат до късно през есента. Активни са след залязване на слънцето, когато се покачват по класовете и се хранят със зърната, като ги нагризват. Част от тях оронват на земята, но повредите от възрастните житни бегачи са незначителни в сравнение с тези, причинени от ларвите.

Как трябва да се води борбата с житните бегачи?

Основно значение за ограничаване на риска от нападение от житни бегачи има спазването на правилно сеитбообращение, като не се допуска засяването на пшеницата след житни предшественици. Ако това изискване е невъзможно да се изпълни, то тогава е необходимо да се извърши колкото е възможно по-рано и без загуби прибиране на реколтата, почистване на площите от сламата, подметка на стърнището и дълбока оран и унищожаване на самосевките около 20 дни преди сеитбата. За намаляване на риска от нападение от тези неприятели допринасят и всички културно-стопански мерки, които подпомагат по-бързото развитие на растенията.

Добра Растително Защитна Практика (ДРЗП) е химичната борба да се провежда срещу ларвите на житния бегач, чрез внасяне на гранулати заедно със сеитбата на пшеницата или чрез третиране на посевите по време на вегетацията. В области с висока степен на нападение е препоръчително площно третиране. То следва да се извърши по сигнал от РСРЗ, като се спазват праговете на вредност: 3 ларви/кв.м през есента и 5 ларви/кв.м рано напролет. ДРЗП е да се третира срещу ларвите през есента, защото в млада възраст те са по-уязвими от продуктите, а растенията са по-малки и се постига по-качествено третиране и по-добър резултат.

Можете да ползвате препарати със следните активни вещества за борба с житните бегачи:

Есфенвалерат + фенитротион, циперметрин + лорпирифосетил, фозалон + циперметрин, хлорпирифосетил, ацетамиприд, хлорпирифосметил, фипронил, фенитротион, карбосулфан, тиаметоксам, алфациперитрин.

Третиране по време на сеитба - тиодикарб (приложен с пневматична сеялка, заедно със семената).

 

Абонирайте се за нас във Viber