Некрозата по облагородените лози се проявява под формата на светлокафяво до кафяво некрозиране на част от дървесината по посока на проводящите съдове. Некрозата се наблюдава най-добре при надлъжен разрез. Обикновено некрозата засяга най-силно основата на лозите, зоната около спойката и раните, направени при ослепяване на подложките. Смята се, че заболяването е физиологично и води началото си от вкоренилището. То се дължи на веществата, токсични за тъканите на дървесината, получени от разпадането не само на въглехидратите, но и на белтъчините, при интензивно дишане и висока температура през юли и август.
Наблюденията показват, че в по-малка или в по-голяма степен почти всички лози имат некроза. Когато лозите се засаждат на подходящи места, заболяването не е опасно - камбият функционира нормално, лозите се развиват и плододават добре. Ако лозите се засадят на тежки, непропускливи, задържащи влагата почви, некрозата продължава да се развива. Особено силно се засягат тъканите около петата на лозите. През раните продължават да проникват бактерии и гъби (фузариум, вертицилиум, пеницилиум), които причиняват потъмняване на дървесината. Лозите изостават в развитието си, а някои дори загиват.
Средства за борба с некрозата
Маточниците да се колтучат редовно и навреме, като се отстраняват пъпките от основата за получаване на гладки резници (без рани). Преди накисването за облагородяване подложките да се опреснят с добре наточени ножици на 2 мм от пъпките. Подложките и калемите да са прилепнали добре.
Двата компонента да имат еднаква дебелина. Стратифицираните лози да имат кръгов калус както около спойката, така и на петата. Вкоренилищата да се разполагат на по-леки почви. Лозите да се поливат и окопават редовно. Тировете да се изтъняват навреме, за да бъде по-добра аерацията на почвата около кореновата система.
