Лозовата щитовка (Pulvinaria vitis) е икономически опасен неприятел по лозата. Нанася вреди основно по лозата, но се среща и по редица горски дървесни и овощни видове - глог, бряст,елша, върба, трепетлика,орех, ябълка, круша, дюля и др.
Разпространена е повсеместно във всички лозарски райони, но в най-висока численост с опасност за лозовите насаждения се среща в райони на Хасковска, Кърджалийска, Ямболска, Старозагорска, Сливенска, Пловдивска, Пазарджишка и Бургаска област. По асмовидно отглежданите лози се среща навсякъде в страната.
Какви повреди причинява лозовата щитовка?
Лозовата щитовка развива едно поколение годишно. Зимува като ларва от втора възраст под старата кора на стъблото и по едногодишните пръчки. Ларвите на възрастните насекоми смучат сок от всички надземни части на лозите, но предпочитат чепки, леторасти, листа, зърна и плодни пръчки. Те отделят обилно медена роса, която се заселва с чернилни гъбички, и пренасят три вида вируси. Лозите силно отслабват и най-често изсъхват; гроздето е недостатъчно и с влошени качества, а беритбата се затруднява от медената роса, която го покрива. Лозовите насаждения се прореждат при неколкогодишно силно нападение.
Борба срещу лозовата щитовка
Борба срещу лозовата щитовка се провежда се на два етапа. При първия етап чрез резитба на лозата през февруари-март се изрязват и изгарят силно нападнатите плодни пръчки. Щитчетата на оставените за плододаване пръчки и плодни звена се премахват механично с груби ръкавици. През втората половина на март се пръска с акарзин - 2,5% емулсия след резитбата. През втория етап се проследява фенологията на развитие на щитовката и няколко дни след началото на излюпване (обикновено то настъпва през периода 12-18 юни) се пръска с Нуреле Дурсбан - 0,075%. Второто пръскане се провежда 10-12 дни след първото - обикновено през третото десетдневие на май. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи - органофосфорни, карбаматни и др., но по-добри резултати ще се получат при използване на трансламинарни и системни препарати.
