Голяма част от лозовите масиви в нашата страна се намират в райони, където често падат градушки. Бялото гниене е заболяване, което се проявява непосредствено след градушка.
За да проведем успешна борба с бялото гниене трябва да направим следното:
- необходимо е бързо и напълно отстраняване и изгаряне на повредените части, които са източник на заразата;
- задължително най-късно до 16 часа след падането на градушката лозите трябва да се напръскат с 2% бордолезов разтвор или други продукти за растителна защита с активно вещество меден сулфат.
Резитбата е най-важното практическо мероприятие, което трябва да приложим за възстановяване на лозите след градушката.
Основните цели на резитбата са:
- да се възстанови формировката;
- да се получи известно количество грозде в годината в която е падналата градушката;
- да се осигури нормално плододаване през следващата година.
Повредите от късните градушки са най-силни по гроздовете. След градушка възстановителна резитба може да се проведе, когато все още растежът на леторастите е интензивен, но не по-късно от края на юни. Тогава плодните пръчки се премахват, а зелените леторасти от старите чепове се режат пак на чепове.
Общият брой на чеповете трябва да осигури:
- нормално гарниране на кордоните;
- оптимална листна площ;
- възможности за натоварване при резитбата през следващата година.
След образуването на зърната резитба на зелено за възстановяване след градушка не трябва да се извършва.
Това може да стане само по изключение, когато градушката е паднала в началото на юли или е била много силна и е изпочупила напълно леторастите. Когато повредите по зелените леторасти са незначителни, не се препоръчва извършване на резитба, защото от летните пъпки покарват колтуци, които до края на вегетацията достигат нормална дължина и узряват добре.
За да създадем по-благоприятни условия за възстановяване на лозята през следващата година, когато повредите са по леторастите, развили се от чепове (при ранни, но по-слабо интензивни градушки) трябва да намалим малко общото натоварване на лозите:
- чрез скъсяване на плодните пръчки;
- дори понякога се налага да премахнем някои плодни пръчки изцяло.
Всичко това води до значително засилване на растежа на леторастите. Много често след градушка спящите пъпки се развиват масово, Това предизвиква силно засенчване в зоната около кордоните и леторастите не успяват да узреят до края на вегетацията. Освен това те се нападат по-силно от оидиум. В такива случаи филизене на излишните леторасти е наложително. Така се създават по-добри условия за опазване на новия прираст от болести и неприятели.
Когато след градушка не се извърши резитба на зелено, необходимо е през следващата година за плодни звена (пръчки и особено за чепове) да се подбират пръчки, които са повредени най-слабо.
С особено внимание трябва да се извърши резитбата на младите лозя, които са в процес на формиране и са пострадали от градушка.
При силно изразени повреди, когато и тъканите около раните са некрозирали, пръчките не трябва да се оставят за бъдещи стъбла или кордони, При по-слаби повреди, ако раните са калусирани и дървесината е добре узряла, едногодишните пръчки се запазват и се извършва нормална резитба за формиране на лозите.
Във всички лозя, бити от градушка независимо от степента и е необходимо:
- да се торят правилно;
- да се напояват при нужда;
- да се правят своевременно необходимите почвени обработки;
- да се провежда своевременна борба с болестите и неприятелите.
Всички тези мероприятия ще помагат за нормалното възстановяване на лозите и за по-доброто узряване на дървесината.
