Маната – това е вид гъба Plasmopara viticola. Маната напада всички зелени части на лозата. Развива се от средата на месец май до карая на есента. Пръсканията се прекратяват при високи температури и стабилизиране на времето края на юли и началото на август. Влажното и хладно време благоприятства за развитието й. При по-младите, зелени листа се явяват бледозелени, закръглени, мазни петна, които се виждат срещу светлината.Петната се разрастват, оцветяват се в жълто-кафяво и деформират листната петура. По долната страна на листа, петната образуват бял, спорообразуващ налеп. Нападнатине части засъхват.



 



Друга гъбна болест по лозата е оидиум/брашнеста мана или пепелница/. Тя се разнася айрогенно и напада зелените части на лозата-листа, леторасти, мустаци, реси и грозда. Характреизира се с белезникав до сивплесенов налеп по гроздето. След изтриване на налепа по зърната, тъканите са мрежесто кафяви, листата прегарят но не опадат. Леторастите се деформират от болестта. Зърната се нападат много рано от образуването на ресата до началото на зреене. Нападнатите зърна се напукват много силно и при влажни условия загниват, сивото гниене на болните гроздове се развива повече. Накрая гроздето загнива, почернява и окапва. Не трябва да се подценява тази болест и своевременно започване на пръскането. То трябва да стане много рано, когато летораста е 5-10 см. и е започнало образуването на ресата. Следващите пръскания се провеждат през7-14 дни в зависивост от ползваните средства и поръженията от маната.



Високата атмосферна влага и трайното затопляне на времето са предпоставки за развитие на оидиума. Около началото на август с настъпването на високите температури и ниска атмосферна влажност, условията за развитието на брашнестата мана намаляват силно.



 



За сивото гниене по гроздето е гъбата Botritis cinerea. Тази болест е разпростарнена по лозата, напада ягоди, малини, череши и др. Явява се през хладната пролет по цветовете, дръжките на току що оформени зърна и дори по леторасти, като ги покрива със сив, плесенов налеп и предизвиква тяхното загиване. Първите признаци при гроздето са севетлокафяви петна по кожицата, която твърде лесно се свлича и оголва месото. Напада гроздето през целия вегитационене период, даже и по време на гроздобера, когато има висока атмосферна влага и по-ниски температури. Първо пръскане след цъфтеж, второ преди затваряне на чепката, при прошарване/начало на зреене/ на гроздето и последното пръскане 20 дни преди пълното му узряване. Необходимо е пръскането да става през 15 дни в най-чуствителните фази за развитие на болестта.



 



Гъбна болест, нападаща всички части на лозата е антракноза. Първите признаци са кoгaто по листата са се образували дребни, закръглени, кафяво-червени петна, чийто център избледнява. При по-силно нападение листата имат надупчен вид. Листните петури се деформират и разкъсват. Петната по леторастите са разположени по цялата дължина /за разлика от градушката, при която петната са от едната страна и от екскориозата, при която петната са разположени в основата на летораста/. Петната се лющат, а кората отдолу е черна. Болестта атакува ресите преди цъфтежа, а гроздето до началото на узряването. При силно нападение младите реси могат да изсъхнат, а нападнатите зърна се деформират и напукват. Препоръчва се зимно пъскане с 2% бордолезов разтвор за ограничаване на заразата. Вегетационно – третира се във фаза отваряне на пъпките, второ пръскане – при леторасти 20-30 см и трето –след цъфтеж на ресата .



 



Причинител за екскориоза по лозата е гъбата Phomopsis vitocola. Паразита се запазва в пъпките като мицел и в леторастите като пикнидии, където презимува. Болестта се развива бързо при топло и влажно време в периода от набъбване на пъпките до втори и трети лист. Тя напада пъпките в основата на летораста и същите не се развиват. Леторастите са слаби, със скъсени междувъзлия, листата са дребни, деформирани с некротични петна. В основата на леторастите се развиват малки, тъмни петна, които по-късно се сливат, изсветляват и придобиват елипсовидна форма. На мястото на повредата, кората се разкъсва, леторастите се пречупват от вятъра и тежестта на грозда. Заразените съцветия преди цъфтеж изсъхват. Най-характерни са признацити в края на вегитацията, когато кората на заразените леторасти побелява, напуква се и започва да се лющи. Пръскането трябва да започне много рано напролет преди развитие на пъпките, втора фаза- зелен връх и трето пръскане-фаза пеперуда.



 



Болестите Бяла чума /бяло кореново гниете/ Rosellinia necatrix и чума-Armillaria mellea, набадат нови и стари лозови насъждения. Болестта унищожава до трета-пета година 60-80% от ново създадените лозя. Тези заболявания се срещат в площи на изкоренени лозя, овощни градини, гори, на тежки и влажни почви с ниско съдържание на карбонатни съединения. Близостта на широколистни гори и овщни градини е потенциална опасност за новосъздадени лозя. Леторастите са слаби, хлоротични, със скъсани междувъзлия. Болните насaждения имат подтиснато развитие, удебелени, светлозелени и асимитрични листа. Впоследствие проявите се засилват, растенията увяхват и изсъхват. При изваждане на лозите се вижда, че стеблата и корените са изгнили, кората им е почерняла и се обелва лесно. Типични симптоми се наблюдавт след обелване напкората, където има бял, мицелов налеп с характерна миризма на гъба. Патогенът се развива сапрофитно в почвата по дървесни остатъци и заразява младите корени на растенията. Зимува като мицел и ризоморфи по гниещата дървесина. Разпространява се с базидиоспори, които при благоприатни условия развиват колонии от сапрофитен мицел.



Борбата с чумата се води с новия , ефективен препарат Ензон в доза 80-100 л/дка. Ензон действа като фунгицид, инсектицид и нематоцид. Активното му вещество е натриев тетра дитиокарбонат -400г/л . Ензон в контакт с вода отделя въглероден дисулфит-токсичен газ, който има почвено фумигиращо действие. В почвата се разгражда на бесопасни метаболити и няма остатъчни количества. Внася се със специална машина на дълбочина 40-50 см или специални апликатори за локално третиране/при пресаждане на лози/. В оранжерии се внася с поливните води и системи на капково напояване, като се вземат необходимите мерки за безопасност.



 



Масово разпространените неприятели по лозата са акарите и гродовите молци. Лозовият акар е разпространен в цялата страна. Напада почти всички сортове грозде – Алиготе, Тамянка, Мускат отонел, Димят и др. Зимува като развити женски индивиди под старата напукана кора, чепките или пръчките. През пролетта след затопляне на времето и развитие на лозите, акарите напускат своето убежище и се заселват по леторастите, листата и гроздовете, като смучат хранителните вещества от подрастващите органи. Силно нападнатите лози изресяват, пръчките им не узряват, чепките се пречупват и падат на земята, в резултат на което добива намалява с 40-50%. През вегатационния сезон, акарите развиват от 4 до 6 поколения. Макар и малки, лозовите акари се виждт с просто око, освен това по листата и леторастите оставят ивички струпеи. При установена плътност от 3 до 8 броя на лист е необходимо да се води борба със специални акарациди, като първото пръскане се осъществява при 8-12 см. дължина на летораста и се комбинира с това за оидума, а следващите през 10-14 дни.



 



Друг акар разпространен в страната е лозовата краста/Ериофидни акари/.Те нападат всички сортове лози, но предпочита сортовете с мъхести листа. Възрастния акар е много дребен и не се вижда с невъоръжено око /0,14-0,16мм/. Зимува като напълно развити женски индивиди под кората и в пъпките на лозата и снася яйца. През вегетационния период, акарите се откриват главно по долната част на листа, откъдето изсмукват сок. На тези листа тъканите се подуват/деформират/. На практика се наблюдават брадавици по горната част на листа и вдлъбнати с бял налеп от долната страна. Вида развива три поколения. При масово нападение лозите се изтощават. Необходимо е пръсканията да започнат в началото на месец май през вегетационния период.



 



Във всички лозарски райони се среща и шарен гроздов молец. Развива три поколения и зимува като какавида под напуканата кора и в почвата. Пеперудите от първото поколение се явяват в началото на вегетацията-м.април, май, от второто-юни, юли и третото края на юли. Повреди нанасят гъсениците от трите поколения като нагризват зърната и ги обвиват в паяжина. Нападнатите зърна са податливи на сиво гниене, което обхваща целия грозд и същият загива. Еднопоясният гроздов молец е разпростарнен основно в черноморския район. Развива две поколения- в началото на май, второто в края на юни, началото на юли. Излюпените гъсеници от първото поколение се вгризват в цветните бутони и второто поколение- в ягоридата на грозда.