През октомври пчелите не намират източници на нектар и прашец, поради което преминават в пасивно състояние. Само в години с периодични обилни дъждове през август и септември и топло време през октомври плевелната растителност се развива, цъфти и поддържа активното състояние на пчелите. В такива години пчелите продължават активно да събират нектар и прашец, в резултат на което продължава отглеждането и на пило. За климатичните условия на страната обаче октомври е типичен преходен месец за пчелите - те преминават от активен към пасивен живот.

Често още през октомври поради резки застудявания пчелите образуват зимни кълба не само нощем, а за по-продължителен период. Всичко това налага още в началото на месеца октомври пчеларят да извърши зазимяването на пчелните семейства, т.е. да направи необходимото за осигуряване живота на пчелите през зимния период. За целта той трябва да извърши следното:

а) Да стесни гнездата на семействата, като остави в тях само толкова пити, колкото пчелите покриват плътно, а излишните да извади в склада или да ги постави зад преградната дъска. Ако стесняването е било извършено добре през септември, сега не се налага изваждането на нови пити от гнездото. Оставянето в гнездото на повече пити, отколкото пчелите покриват добре, силно влошава зимуването им. Обратно, при добре уплътнено с пчели гнездо се осигурява по-добро презимуване.

б) Да осигури в така стесненото гнездо достатъчно количество храна за пчелите. На междурамие пчели трябва да се оставя минимум по 2 кг мед на нормалните по сила семейства и по 2,5 кг на по-слабите. Този мед трябва да бъде висококачествен - нектарен или от добре преработен през летните месеци захарен сироп, и запечатен в питите.

в) Да разпредели правилно медовите запаси в гнездата на семействата. Две трети от оставените на междурамие средно 2 кг трябва да бъде съсредоточен в централната част на гнездото, за да се гарантира изхранването на пчелите в зимното кълбо и при най-тежка зима. Всяка пита от централната част на гнездото трябва да съдържа минимум 2-2,5 кг мед. Останалите в двата края на гнездото пити могат да бъдат по-пълни (тогава медовите запаси, на които ще зимуват пчелите, ще са разположени сводообразно) или по-празни (тогава запасите ще са като брада). Зимуването на пчелите на изцяло запълнени с мед пити протича по-лошо, отколкото на пити, на които две трети са запълнени с мед и една трета е с празни килийки. При изцяло запълнени с мед пити пчелите образуват по няколко микрокълба в съседни междурамия, които регулират температурата сами за себе си. Те изнасят меда от малки участъци от двете страни на питата, влизат в килийките и в тези участъци образуват микрокълба. При наличие на празни килийки под меда в питите те образуват общо кълбо с един център за регулиране на топлината в цялото кълбо. Самите пчели не остават да зимуват на пълните с мед пити, ако имат възможност да образуват другаде зимно кълбо. Те се прехвърлят зад преградната дъска и образуват зимното кълбо върху празните килийки на оставените там пити, т.е. бягат от гнездото с пълните пити.

Ако в централната част на гнездото са оставени пити с малко мед (под 1,5 кг), а крайните пити са почти пълни, при застудявания през втората половина на зимата - февруари-март, пчелите загиват от глад въпреки наличието на мед (на централните пити има пило, пчелите образуват кълбото върху пилото и понеже медът в тях е вече изцяло консумиран, а температурите са ниски, те не могат да вземат мед от крайните пити). Често пчеларите не отчитат тази особеност и когато пчелните семейства загинат, търсят други причини, включително и заболявания, без да допускат, че причината е дългото гладуване. Повечето от зимите в нашата страна са с редуващи се топли и студени седмици и през топлото време, когато пчелите разпускат кълбото и се облитат, масово пренасят меда от крайните пити в центъра. Когато застудяването е продължително обаче и кълбото не се разпуска, пчелите не могат да отиват и вземат меда от крайните пити.

Ето защо при зазимяването, за да се осигурят оптимални условия за презимуване на пчелните семейства, гнездата им трябва да бъдат добре стеснени, осигурени с достатъчно и качествена храна и две трети от тази храна да бъде съсредоточена в централната част на гнездото, а по централните пити под запечатения мед да има не по-малко от 6-8 см празни килийки за образуване на общо кълбо в гнездото.

При зазимяването пчеларят трябва да стесни входовете на кошерите съобразно със силата на пчелните семейства. На всяко плътно междурамие с пчели трябва да оставя по 1 до 2 см отвор на входа - на по-слабите по 1, на по-силните по 2 см. При силните семейства входът се оставя точно срещу центъра на питите в гнездото, а при слабите - в единия му край (откъм преградната дъска). На входа трябва да постави мишепредпазител веднага след окончателното стесняване на гнездото.

В нашата практика е прието при зазимяването пространството между стената на кошера и преградната дъска да се запълва със затоплящи материали – стиропор, парцали, възглавнички, слама, талаш, велпапе и др., а някои пчелари поставят маломедни пити. Тези материали имат двойно предназначение - да задържат топлината в гнездото и да го предпазват от студа, от една страна, и да поемат образуващата се в кошера влага, от друга. Затоплящите материали могат да изпълнят предназначението си само когато пчелното гнездо е много добре стеснено, т.е. всички оставени в него пити са плътно покрити с пчели. При разширените гнезда, въпреки че са поставени затоплящи материали, студеният въздух прониква в празните от пчели междурамия в гнездото, среща се там с топлия, в резултат на което влагата се кондензира по питите в празните междурамия на самото гнездо. След появата на пилото тези материали не само че не топлят гнездото, а стават причина за увеличаване на влагата в него. По-добре е при разширените гнезда въобще да не се слагат затоплящи материали в кошера.

За да няма влага в гнездото през зимата, пчелните семейства трябва да се стеснят силно, а до преградната дъска да се постави затоплящ материал, плътно притиснат до предната и задната стена и покривната възглавница.

Октомври трябва да се използва от пчеларя за основна проверка и сортиране на извадените от семействата плодникови пити. Всички негодни за по-нататъшна употреба в семействата, стари (станали вече черни и непропускащи светлината през дъното на килийките си), с търтееви килийки недобре изградени и т.н. пити трябва да се бракуват, а вощината им да се изреже от тях за предаване на изкупвателната организация или за стопяване от пчеларя. Годните за използване пити трябва да бъдат сортирани съобразно с използването им през следващия сезон: с прашец - за ранно даване в семействата (залети със сироп и поставени до пилото през ранна пролет, докато няма още нов прашец); кафяви - за разширяване на гнездата през пролетта; новоизградени - за поставяне в гнездата след появата на нектар и прашец от овощните градини и репкото и т.н. Такова сортиране на питите улеснява много работата на пчеларя през раннопролетния период. Той веднага намира нужната му за даден кошер пита, което улеснява и самите семейства в тяхното развитие - осигуряват им се своевременно прашец, мед, площи за снасяне и т.н. тогава, когато от тях има най-голяма нужда в гнездото.

Най-късно до края на месец октомври пчелините трябва да се защитят от ветрове и от животни през зимния период.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Изисквания на пчелното семейство към температурата, влажността и въздуха в кошера

Основни принципи, свързани с подхранването на пчелите

Захарен сироп за попълване на хранителните запаси на пчелите

Зимно кълбо при пчелите