Когато температурата на околната среда се понижи, пчелите в гнездото се събират плътно една до друга и образуват кълбо. Това биологично приспособление при медоносната пчела улеснява поддържането на необходимата температура в гнездото, чрез него се намалява излъчването на топлина. В това състояние пчелите живеят най-дълго през зимния период.

В зависимост от силата на пчелните семейства кълбото се формира при
следните температури - за силните семейства 8гр.С, за средните по сила 10 гр.С, за слабите 12-13 гр.С. Температурата поддържана от пчелите в кълбото е в границите от 14 до 28 градуса. Когато започнат да отглеждат пило, пчелите повишават температурата до 34 -35 градуса. Разходът на енергия, консумирането на храна и постоянното движение на пчелите от периферията към центъра и обратно е свързано с външната температура. Когато тя е по-висока, той е по-малък, а когато е под 7 градуса, той е по-голям.

Във връзка с това и обемът и мястото на кълбото се изменя. Отначало зимното кълбо се разполага върху празните килийки на питите, намиращи се в средата на гнездото под запечатания мед. След консумирането му кълбото се премества нагоре, към килийките с мед в горната част на питите, а след това встрани и назад в зависимост от разположението на запасите от мед в гнездото.

Пчеларят трябва да се съобразява с тази особеност на движение на зимното кълбо и да разполага така запасите от мед, че пчелите до пролетта да имат възможност за пряк контакт с тях.

Автор: Наско Кирилов