Овощните растения се отглеждат продължително време на едно и също място. Това предизвиква обедняване на почвата на отделните хранителни вещества, което се отразява неблагоприятно върху растежа и плододаването. Поддържането на оптимален хранителен режим се постига чрез умела употреба на торове. До встъпване в плододаване растенията извличат малко хранителни вещества, но след това техните нужди се повишават. Не са еднакви нуждите на овощните растения и през отделните фази.
Реагиране на овощните растения на торене. Овощните растения реагират отчетливо при торене с азот и по-малко на торене с фосфор и калий. Едностранчивото азотно торене предизвиква смущения като отслабване на растежа, намаляване на добивите, влошаване качеството на плодовете. Когато към азотните торове се добавят фосфорни и калиеви торове, смущенията се преодоляват.

Азот – чрез него се стимулира вегетативния растеж, големината и оцветяването на листата и асимилацията, в резултат на което се получават по-едри плодове. При недостиг на азот растежът отслабва, образуват се къси и тънки леторасти, листата остават по-малки, светлозелени, а по-късно стават жълти, плодовете остават дребни, узряват по-рано и са по-интензивно оцветени. При излишък на азот дърветата имат силен растеж. Леторастите растат до късно през есента, не узряват добре, по-чувствителни са към ниските температури, опадането на завръзите е голямо. Останалите на дървото плодове са едри, слабо оцветени, узряват по-късно, бедни са на захари, имат по-малка трайност. Различните форми азотни торове не влияят еднакво на растенията. Торовете, които съдържат азот в нитратна форма са лесно подвижни и по-бързо усвоими. Торовете, които съдържат азот в амонячна форма, са по-слабо подвижни.

Фосфор – спомага за натрупване на захар и скорбяла, за узряване на дървесината. Плодовете на нормално снабдените с фосфор дървета имат добре развити семена, задържат се по-добре на дървото и са по-високо качествени. При недостиг на фосфор се наблюдава отслабване на растежа на леторастите и корените. Листата остават малки, тесни, дебели, синкаво-зелени до пурпурни и опадат рано. Плодовете са дребни, интензивно оцветени, неподходящи за съхранение. Внесен под формата на торове, фосфорът е трудно подвижен. Закрепва се в повърхностния почвен пласт и не достига до кореновата система. Ефектът от фосфорното торене се подобрява, когато фосфорът се внася дълбоко. Понеже се усвояват по-бавно, фосфорните торове могат да се внасят в по-големи количества.

Калий – при добро снабдяване с калий се повишава студоустойчивостта, увеличава се добивът, плодовете са по-богати на захари, имат по-добри вкусови качества. При недостиг на калий се наблюдава отслабване на растежа, леторастите остават тънки, чувствителни на студ, върховете им често често загиват. Листата им остават малки с пригори по върховете. Опадането на листата през есента протича от върха към основата, обратно на нормалното. Добре е също като фосфора да се внася дълбоко.

Магнезиевият недостиг причинява кафяви некротични петна. Нападнатите листа се завиват и опадат от основата към върха. Обезлистването причинява влошаване на едрината и качеството на плодовете.
Желязо – недостигът му причинява хлороза. Най-често в овощарството се среща хлороза, предизвикана от излишък на калций, който се явява на варовити почви, с високо PH. Такива дървета имат слаб растеж и цъфтеж, малко и лошокачествени плодове. При недостиг на желязо изсъхват цели клони.

Недостигът на манган предизвиква появата на хлоротични петна между жилките на листата. Излишъкът на манган причинява некроза по кората и се среща в насаждения на кисели почви. При недостиг на бор се намалява добивът и плодовете се деформират, поради вкорковяване на отделни зони от плода. Недостигът на цинк се проявява с дребнолистие и хлоротични петна, които понякога потъмняват или стават възчервени. Препоръчва се оборският тор, фосфатните и калиевите торове да се разхвърлят през есента, преди дълбоката оран, за да се заорат с нея на по-голяма дълбочина. Торенето с фосфорни и калиеви торове да става през три-четири години с повишена норма и на по-голяма дълбочина. Азотните торове се внасят през февруари-март, а на по-тежки почви – късно през есента. При силен растеж не се внася азот, за да не се повлияе отрицателно на цветообразуването. Най-добре е две трети от нормата да се внесе през март, а останалото количество – до юнското опадане на завръзите. Азотните торове, като по-лесно подвижни се разпръскват на повърхността и се заорават чрез плитки почвообработки. С торови разтвори се пръскат листата, предимно с карбамид, фиксал, фертитал в концентрация 0,1%, като се пръска през юни и юли. Най-добре е да се пръска при облачно време, след залез слънце или рано сутрин, когато още има роса, за да не изсъхнат бързо капките, като се смята, че хранителните вещества преминават от разтвора в листата за 1-2 часа. Извънкореновото торене се прилага при насаждения, страдащи от хлороза и недостиг на микроелементи и желязо. Може в стъблото и дебелите скелетни клони да се внасят таблетки от железен цитрат или секвестрен 136 Fе. Може да се накопават по няколко ръждиви пирони на растение.