Избор на място за създаване на къпиново насаждение
При избора на място за къпиново насаждение е необходимо да се вземат предвид както биологичните и екологичните особености на този овощен вид, така и някои организационни и технически изисквания. Това е особено важно, защото животът на къпиновото насаждение е продължителен - 12-15 г.
Най-подходящи за къпината са проветривите места, в които абсолютната минимална температура не пада под -18°С. Изправенорастящите сортове издържат температури до 22°С. Пълзящите сортове не се повреждат и при по-ниски температури, но в случаите, когато издънките им зимуват не на конструкциите, а върху почвената повърхност, са покрити със сравнително дебела снежна покривка.
Къпината не понася засенчване, затова не бива да се засажда в междуредията на овощни градини. Къпината е чувствителна на засушаване, затова местата, определени за засаждане с къпини, трябва да бъдат пригодени за напояване.
Най-подходящи за засаждане на къпини са дълбоките, глинесто-песъчливите, разработените и с добра структура почви. По-тежките глинести почви могат да се използват за къпини само при положение, че се наторят с по-големи количества оборски тор и до засаждането им площта се подготви много Добре. Такива са светлосивите горски почви.
Всички къпинови сортове се развиват успешно па добре дренирани почви. На тежки почви и при недостатъчни грижи къпините се развиват слабо, продуктивността им е намалена, а животът - кратък. Когато почвените условия са благоприятни, къпината развива мощна коренова система и по-лесно понася засушливите периоди през годината.
Подпочвената вода не бива да стига по-високо от 0,90 м. При високо разположени подпочвени води корените на къпината се развиват повърхностно, растежът е слаб, растенията страдат от действието на високите и ниските температури. Лошо виреят къпиновите насаждения и в местата, където се задържа повърхностна вода.
Къпината се развива най-добре при рН на почвата 5,5-6,5. Варовитите почви трябва да се избягват, защото растенията страдат от недостиг на желязо и магнезий.
Много важно изискване при избора на места за къпинови насаждения е да има достатъчно валежи, особено през периода май-юли. Ако валежите са малко, необходимо е да се осигури напояване.
Неподходящи за къпината са местата, където духат силни и постоянни ветрове. Защитените от ветрове места имат редица предимства. Известно е, че стъблата на пълзящите сортове къпини, които зимуват върху почвената повърхност, понасят по-добре действието на ниските температури, когато са покрити с дебел сняг. Силните ветрове издухват снежната покривка, откриват растенията и ги правят достъпни за ниските температури. Топлите ветрове през лятото бързо изсушават почвата и отнемат от влагата на стъблата и листата, допринасят за преждевременното узряване и засъхване на плодовете, преди да са достигнали беритбената зрелост. Еднакво неподходящи са и местата без никакъв въздушен дренаж. Ниските, непроветриви места благоприятстват развитието на много болести по къпината, които повреждат растенията. Къпиновите насаждения, създадени на склонове с малък наклон (от 2-8°), са изложени по-рядко на опасност от действието на зимните студове и от късните пролетни слани в сравнение с отглежданите в ниските и равните места.
Предшественици за отглеждане на къпината
Най-подходящи предшественици за отглеждане на къпината са люцерната и детелината. Доматите, картофите, патладжана и дините имат с къпината някои общи гъбни болести по корените и макар че тези култури са окопни и оставят почвата чиста от плевели, те не бива да се използват като предшественици.
Предпосадъчна подготовка на мястото
Когато площта е затревена, подготовката й започва веднага след последния откос, което обикновено става през август или септември. При черноземните, тъмносивите горски и алувиалните почви риголването става на дълбочина 50 см. При светлосивите и отчасти при кафявите горски почви риголването не се препоръчва. Изследвания показват, че светлосивите горски почви имат плитък хумусен хоризонт, който достига едва 30 см и се характеризира със сбит строеж и плочеста структура. Предпосадъчната подготовка на такива почви трябва да ,се извърши на дълбочина 35 см, като най-добре е да се използва и продълбочител. С предпосадъчната обработка, особено на почвите с лоша структура, каквито са светлосивите горски, се внасят 3-5 т добре разложен оборски тор и 80-120 кг суперфосфат на декар. Торенето с недобре разложен оборски тор предизвиква силно заплевеляване на къпиновото насаждение още от самото начало.
Един месец преди засаждането на къпината мястото се изорава плитко, подравнява се и се култивира. Разпределя се на блокове, големината на които зависи от теренните условия и организацията на труда. За изнасяне на продукцията на всеки 100 м напречно на редовете се прокарват пътища, широки 3-4 м. Около къпиновото насаждението се оставя път, широк 6-8 м, за движение на селскостопанските машини. В домашните градини местата за засаждане с къпини се обработват с права лопата. При недостиг на торове те могат да се внесат само в посадъчните ямки (оборски тор - 4-5 кг и суперфосфат - 80-100 г).
Време, техника и разстояние на засаждане на къпини
Най-благоприятният срок за засаждане на къпини е от средата на октомври до края на ноември. Пълзящите къпинови сортове къпини, които се размножават чрез вкореняване на върховете на едногодишните издънки, могат да се извадят и засадят през март, ако разсадът не е бил готов през есента. През топлите дни на зимата растежът на корените продължава и до пролетта те са готови за засаждане. При есенно изваждане и лошо съхраняване материалът е некачествен, което проличава още през първата година след засаждането.
В домашните градини при полагане на необходимите грижи е възможно засаждането на къпините да завърши до средата на април.
При наклонени терени редовете се ориентират по хоризонталите, а в ниските и равните места - изток-запад. В по-високите райони засаждането се извършва в посока север-юг, което спомага за по-доброто узряване.
Разстоянията на засаждане на къпините се определят в зависимост от растежната сила на сортовете, от почвеното плодородие и от възможността за напояване. В различните райони на страната къпиновите сортове имат различна растежна сила. Например при еднаква агротехника на отглеждане пълзящите сортове Бойсен, Торнфрий и Смутстем, засадени на алувиално-ливадни почви, достигат много по-голяма дължина и дебелина на издънките в сравнение със засадените върху светлосиви и сиви горски почви. Тези особености изискват да се подхожда конкретно при определяне разстоянията на засаждане в различните райони на страната.
За нашите условия подходящи разстояния за изправенорастящите и полуизправенорастящите сортове къпини са 2,40-2,80 м между редовете и 1,20-1,40 в редовете. В домашните градини и вилните места разстоянията могат да бъдат и по-малки - съответно 1,80-2 м и 1-1,30 м.
Пълзящите сортове, които се отглеждат на телена конструкция, се засаждат на 2,50-2,80 м между редовете и 2,50-3 м в, редовете. В домашните градини и вилните места тези разстояния са съответно - 4,60-5,80 м на 2,50-3 м, като в личното стопанство те могат да се изменят в зависимост от типа на подпорната конструкция.
Преди засаждането пречупените и засъхнали коренчета се изрязват до здрава тъкан. Растенията се засаждат малко по-дълбоко, отколкото са били в почвата преди изваждането. При плитко засаждане и неулегнала почва те са изложени па изсъхване, а при дълбоко засаждане и тежки почви има опасност растенията да не покарат.
След засаждането растенията се изрязват на височина 20 см над почвената повърхност. Оставената част от старото стъбло може да стане източник за зараза на младите издънки от антракноза. При такава опасност е необходимо да се премахне цялата надземна част, а до мястото на всяко растение да се постави колче. Най-добре е обаче да се използва здрав посадъчен материал.
Когато при засаждането растенията се изрежат високо, двегодишната издънка изразходва хранителните запаси на корена и дава плод в същата година за сметка на образуването на нови издънки. Затова още при засаждането на къпините трябва да се създадат нормални условия за прорастване и интензивен растеж на по-голям брой нови издънки, които бързо да оформят силно храстовидно растение.
След засаждането младите растения се поливат.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Определяне на оптималната беритбена зрелост на ябълките
;void(0);){kind=link}