Резитбата на овощните видове дървета започва с най-студоустойчивите видове. Тя може да започне от края на октомври и да продължи през цялата зима, но е желателно температурите да не са под -5 градуса.



 



Пролетната резитба може да се извършва до началото на цъфтежа на овошките. Началото на резитбата се осъществява като се започне с летните и устойчивите на измръзване есенно-зимни сортове, като ябълки и круши и костилковите се режат през март, а прасковите-по време на бутонизация малко преди цъфтеж.



 



За да няма смолетотечение при костилковите резитбата се извършва в края на зимата или началото на пролетта. Резитбата на кайсията, черешата, вишня, джанка направена през есенно зимния период, особено в сурова зима предизвиква силно смолотечение. Резитбата за формиране е важна за изграждане на здрав скелет, като е необходимо да се извърши правилна резитба още след засаждане на дърветата. Тома спомага за формирането на овощните видове. Най-силна е резитбата при прасковата, ябълка, круша, слива и най-слаба при черешата и кайсията.



 



Резитбата има за цел да се просветли короната, да регулира растежа и плододаването и подмладяването на плододаващата дървесина. С резитбата дърветата се предпазват от така нареченото алтернативно плододаване. При него едната година дървото може да има много плод и не може да заложи плодни пъпки и затова следващата година дървото ражда малко или почти няма плодове.



 



При по-стари овощни дървета с отслабнал растеж се прави силна резитба, която се изразява в съкращаване на скелетни части на короната, за да се осигури нова плододаваща дървесина, премахване на лакомците и клоните във вътрешността на короната. При различните овощни видове се формират различни корони, като подобрена етажна, чашовидна, палмета, вретено, свободно растяща корона и др. Подобрената етажна корона е подходяща за почти всички видове овошки- костилкови и семкови. Тя се оформя от водач и 4-6 скелетни клони, от които 3 образуват първия етаж. Следващите клони са разположени поединично по водача, като първият от тях е на разстояние 60-70 см от първия етаж.



 



На всеки скелетен клон от първия етаж се формират 2-3 скелетни разклонения. Първото е разположено на 50-60 см от основата на клона, а следващите на 60-70 см едно от друго. Трябва да се развиват навън и в страни. Чашовидната корона се практикува основно при прасковата, но е допустима и при бадем и дюля и др. Оформя се от 3 скелетни клона израстващи от съседни пъпки. Върху всеки от тях се оформят по 3 скелетни разклонения. Първото от тях е на 50-60 см от основата на скелетния клон, а следващите на 70-80 см едно от друго.



 



Палметата е плосък тип формировка, подходяща най-вече за интензивни насаждения, които се експлоатират за по-малък срок. При нея имаме водач, по който се формират няколко етажа от по 2 съседни клона. Тук по скелетните клони няма скелетни разклонения, а само обрастващи клонки. Тази формировка е най-характерна за крушата. По този начин може да се формира и ябълката.



 



Вретеновидната корона се състои от водач в основата, на който има няколко /обикновено 3-4/ постоянни, силни клонки. Над тях до върха все по-слаби плодни клонки, които периодично се променят. Характерна е за ябълката на слабо растяща подложка, при която дървото достига височина 2,2-2,5 м, в насажденията е необходимо да се използва подпорна конструкция. При тази формировка дърветата имат водач и няколко странични клона, от които най-ниско разположените са по-силни, а по-високо разположените по-слаби. През първите 1-2 години от развитието, съкращаването е много слабо. Повечето овощни видове могат да се формират по този начин.