Производство на череши и вишни - технологични особености

Основните подложки, които се използват за черешовите и вишневите сортове, са черешата и махалебката. По-рядко при тях като подложка се използва и вишнята. Черешовите подложки се получават главно от семена на дивата череша, но могат да се използват и семена от някои по-късно зреещи културни сортове. Те изискват по-дълбоки и добре овлажнени почви. Не понасят сухите и варовитите почви. Растенията, присадени на такива подложки, добиват големи размери, плододават обилно и са дълголетни. От дивата череша са получени и някои клонови подложки, които се размножават по вегетативен начин.

Махалебката придава сравнително по-слаб растеж на присадниците, плододаването настъпва по-рано, проявява по-голяма сухо- и студоустойчивост и е подходяща за по-варовити почви.

Вишнята е подходяща като подложка за места с по-тежки и недостатъчно отцедливи почви. Тя се избягва като подложка поради това, че не дава добър процент на прихващане, образува много издънки и с някои сортове проявява несъвместимост.

Някои вишневи сортове, които са израснали на собствен корен, могат да се размножават и чрез коренови издънки, какъвто е случаят със сорта Облачинска вишня.

Като се отчитат растежните особености на сортовете и на подложките, а също и почвените условия, черешата се засажда на разстояние 6-7 м между редовете и 5-6 м в реда. Разстоянията на засаждане при вишнята са с 1-2 м по-малки от тези при черешата.

Резитбата за формиране, както и разстоянията на засаждане при черешата и при вишнята са в зависимост от начина на прибиране на реколтата. При механизирана беритба се формират корони от типа на подобрената етажна с височина на стъблото 90-110 см. Насажденията, чиято продукция ще се прибира ръчно, се формират с височина на стъблото 60-70 см. За някои сортове, особено на вишнята, най-подходяща е естествената свободно растяща корона, а за черешата и етажната корона.

Черешата формира естествено рядка корона и през периода на плододаването се налагат много по-малко резитби за просветляване. При застаряване на дървесината периодичното подмладяване през 4-5 години чрез по-силно съкращаване дава много добри резултати. Повечето вишневи сортове силно сгъстяват короните и плододаващата дървесина бързо застарява и се оголва. Това налага при тях да се извършват по-често и по-силни резитби за просветляване и за подмладяване.

Черешата е овощен вид, който не понася затревяването и почвената повърхност трябва да се поддържа в черна угар, като се съчетава с култури за зелено торене. Това до голяма степен се отнася и за вишнята, но тя понася и чимово-мулчирната система.

Торенето е едно от основните мероприятия, което може да допринесе за повишаване на добивите от черешата и от вишнята, като се има предвид, че те се засаждат предимно на по-бедни почви. Системата и нормите на торене при двата вида не се различават от останалите овощни видове.

От болестите, които нападат черешата и вишнята, по- важни са: кафявото гниене, сачмянката, бялата ръжда, вирусните болести и др., а от неприятелите - черешовата муха, черешовият (вишневият) хоботник, листните въшки и др.

Вижте още: