Поливни норми при напояването на овощните растения

Поливна норма е количеството вода, което трябва да се даде на единица площ (м², декар или хектар) за навлажняване на коренообитаемия почвен пласт до пределна полска влагоемност. А това ще рече с напояването да се навлажни коренообитаемият почвен пласт толкова, колкото влага може да попие и задържи, без да има излишна вода, която да се просмуква по-дълбоко, където няма корени, или пък да заблатява почвата. При такова напояване се използват напълно възможностите на почвата да натрупва полезен запас от влага, при което следващото напояване на овощните растения се отлага за възможно най-продължително време. Употребяването на повече вода е ненужно и безрезултатно изразходване на водата, а в много случаи прекомерното напояване заблатява почвата и причинява големи вреди за овощните растения.

Напояването с малки количества вода, която навлажнява само повърхностната част на коренообитаемия почвен пласт, е също неправилно. При слабо напояване с влага се насища само повърхностният почвен пласт, който силно изпарява водата, а проникналата на по-голяма дълбочина вода се изчерпва бързо, понеже е малко. Това налага по-често напояване, обаче при честото слабо напояване се губи много вода от изпарение и разливане, а и много труд както по извършване на увеличения брой напоявания, така и по наложителното обработване на почвата след тях. Освен това корените, разположени по-дълбоко от напоения пласт, не могат да снабдяват растението. При продължително засушаване по-младите и по-нежни части от кореновата система (коренови власинки, влакнести коренчета и млади разклонения) загиват. При слабо напояване кореновата система на овощните растения има по-повърхностно развитие, което ограничава възможностите й да използва повече хранителни вещества и влага. Честото напояване от друга страна влияе не само пряко за влошаване на почвената структура, но и косвено чрез увеличения брой на обработките на почвата, които трябва да се правят след всяко напояване.

Главната маса от корените на овощните растения най-често е разположена на дълбочина до 1 м, затова в повечето случай в практиката се смята за достатъчно при напояването онова количество вода, с което в овощното насаждение се насища до пределна полска влагоемност почвен пласт с дебелина 1 метър. При песъчливи почви и изобщо при по-леки и пропускливи почви и при дълбоко разположение на кореновата система може да се наложи с напояването да се овлажнява до пределна полска влагоемност почвата на дълбочина до 1,5 м. Всеки овощар трябва да добие известна опитност за задоволително окомерно определяне на поливната норма. Необходимо е 3-4 дни след напояването овощарят да изкопае на няколко места в овощната градина дупки, за да провери на каква дълбочина е проникнала водата в почвата. Ако се установи, че водата е проникнала на по-малка дълбочина, отколкото е разположена кореновата система, следващото напояване трябва да бъде по-обилно. Когато се установи, че с напояването е постигнато овлажняване на коренообитаемия почвен пласт, тогава се смята, че даденото количество вода е достатъчно. При всяко напояване трябва да се държи също сметка както за силата на водната струя, така и за продължителността на напояването. Така овощарят може да достигне до задоволително окомерно определяне на поливната норма.

Неопитните овощари в много случаи напояват недостатъчно при което почвата се навлажнява едва на около 30 см дълбочина. Освен това след напояването те не разрохкват своевременно почвената повърхност. От такова напояване няма голяма полза, понеже водата се изразходва главно за повърхностно изпарение и малка част достига до корените за използване от овощните растения. Такова слабо напояване по-скоро влошава почвената структура, предизвиква образуване на кора на почвената повърхност и покълване на плевелните семена.

В районите, където има повече поливни води, съществува друга крайност, а именно злоупотреба с напояването чрез прекомерни напоявания (обилно и често напояване), които заблатяват овощните градини и се отразяват вредно върху овощните дървета, част от които предивременно изсъхват.

Плодоносещите овощни дървета обикновено трябва да получават от около 50 до 120 м³ вода на декар (50 до 120 л на кв.м) при всяко напояване. С по-малко вода, но по често се напоява при леките песъчливи почви, а с повече вода и по-рядко - при по-тежките и по-влагоемните почви. Основното правило при напояването на овощните растения е да се овлажнява по възможност целият коренообитаем почвен пласт, за да е необходимо по-рядко напояване.

Вижте още: