Постоянното внимание за почвената повърхност около дръвчето влияе върху съдържанието на влагата, на нитратите, на топлинния режим и в крайна сметка на нормалната жизненост и плододаването.



 



Има няколко начина за поддържане на почвената повърхност: черна угар, краткотрайно затревяване, отглеждане култури за зелено торене, засяване на междуредови култури, постоянен чим, мулчиране и чимово-мулчирана система.



Черна угар- най –добри резултати има, когато есенната оран се извърши на открити бразди с дълбочина 15-20 см късно през есента или рано през зимата. Оранта се извършва по-дълбоко в средата на междуредията и по-плитко към стволонете на дърветата, за да не се повредят корените им. През вегитационния период се правят няколко повърхонстни обработки с култиватор, за да се избегне заплевяването. Първите разрохвания се извършват рано напролет след засъхване на почвата. Това става с гребло или волф. По-тежки почви податливи на уплътняване, се разрохват по-често. Към края на лятото култивацията се прекратява.



 



Краткотрайно затревяване – извършва се в градини, чиито междуредия са били дълго време в черна угар. Засяването на тревните смески става през пролетта, след обилно наторяване:80-100 г. Фосфорни, 40-60 г калиеви и 2 кг оборска тор на кв.м. Тревни смески се отглеждат 3-40 години, след което се заорават или закопават.



Краткотрайното затревяване се прави само след добра предварителна подготовка на почвата-обилно торене и редовно напояване. В противен случай то може да има отрицателен ефект. Препоръчва се за райони с наклонеин терени, понеже предпазва почвата от ерозия. За тревни смески се използват житни и бобови култури: червена детелина, френски райграс, ежова главица и др. Коси се 3-4 пъти през годината. Зелената маса се използва за мулч или фураж. За зеленото торене се използва бял синап, бяла лупина, фий, грах и фацелия. За да се получи доста зелена маса, необходимо е почвата за бъде добре обработена: черна угар, напоена, подравнена, наторена. В поливни райони това става през лятото или през есента, в неполивни-само през есента след обилни дъждове.



 



Летните посеви се поливат 2-3 пъти, есенните-1-2 пъти напролет при засушаване. Най-подходящ момент за заораване на културите е началото на цъфтежа-тогава зелената маса е най-нежна и се разлага бързо. Преди заораване културата се коси и нарязва. От междуредовите култури най-подходящи са бобовите култури – обогатяват почвата с азот и подобряват структурата й.



 



Тиквените растения и зеленчуци също са подходящи, но само за млади градини, понеже не понасят засенчване. При “възрасти” обощни градини се засяват култури, които понасят сянката: фасул, спанак,салата и др. По-тредно понасят сянката грахът, баклата, лукът, чесънът и ягодата. Дебре е културите да се редуват: първа година – салата,спанак и варули; втората година – пипер, краставици и зеле; трета година – цвекло, моркови и картофи.



 



Зачимяване – при редовни валежи и редовно напяване зачимяването спомата за оботатяване на почвата с органични вещества и подобрява структурата й. При наклонени терени чимът намалява ерозията, по-лесно се провеждат растително-защитни мероприятия, плодовете се оцветяват по-добре. Зачимяването има и недастатъци – тревата извлича вода и хранителни вещества. Това намалява прираста при плододаването.



Зачимяването се поддържа 3-4 години, коси се редовно, а получената зелена маса се използав за фураж.



Мулчирането е начин за запазване на влагата. В буквален смисъл английската дума “мулч” означава “защитно покритие от окосена трева, листа, слама, торф, суров оборски тор или органични растителни отпадъци”, които се натрупват около стволовете на овощните дървета. Дебелинато на мулча не бива да бъде по-малка от 5-6 см. Диаметърът се определя от сянката, която хвърля дървото на обяд.



Преди да се сложи мулчът на земята се окопава и почиства добре около дървото. Ефектът е значителен: намалява се изпарението на влагата, оптиска се растежът на плевелите; активизира се пробивната зейност на земните червеи в почвата, които увеличават каналите във вертикална и хоридзонтална посока, та земята става рехава и при дъжд или напоява влагата лесно достига корените. Под мулча се увеличават почвените микроорганизми , които обогатяват почвата с хумусни вещества, разлагат растителното покритие, внасят се: азот, фосфор, сяра и др., които подобряват структурата на почвата. Засилва се растежа и зреенето на плодовете. През зивата защитава корените от измръзване. Мулчирането може да се прави пролет, лято и есен.



Тази система е подходяща за непливни райони и за овощни насаждения създадени на наклонени терени. Чимово-мулчирана система- система създадена в Германия, Англия, холандия и др., с амбицията да намали отрицателния ефект от зачимяването. Тревните редове се косят и окосената масе са разпръсква по цялат площ. Тази система у нас е приложима само при поливни условия.