Нарът (Punica granatum L.) е дърво или храст. Листата на нара са продълговати, обратно яйцевидни, ланцетовидни или елипсовидни, кожести, целокрайни, лъскави. Цветовете са едри, червени и много красиви. Нарът цъфти късно през пролетта и цъфтежът му продължава около 2 месеца (докъм средата на юни). Плодовете са кръгли на нара с твърда кожеста обвивка; вътрешността е изпълнена с множество малки плодчета, които се състоят от прозрачна и сочна месеста част с по едно семе. Сокът от нар е розов или червен. Плодовете на нара узряват късно през есента и понякога са изложени на ранните есенни студове.
Плодовете се използват за консумация в прясно състояние и за приготовление на сокове, сиропи, пестили, безалкохолни напитки, вина и др.
Нарът е една динамична и печеливша култура. Търсенето постоянно се увеличава основно на пазарите в Централна Европа и Америка.
Нарът произхожда от Азърбайджан, Иран, Афганистан, Северна Африка, откъдето е пренесен на Балканския полуостров.
Нарът е разпространен почти във всички по-топли страни. У нас се отглежда нар само в южните части на страната, и то в ограничен размер из дворовете, градините и по-топлите запазени места.
Към почвените условия нарът не е взискателен, но най-добре успява на дълбоки плодородни почви с пропусклива подпочва. Взискателен е към климатичните условия. Местата, където се отглежда нар, трябва да са топли, с южно или югозападно изложение и запазени от ветровете.
Размножаването на нара става чрез коренови издънки, чрез вкореняване на резници или чрез семена.
Според съдържанието на киселини в плода наровите сортове се делят на 3 групи: сладки, кисело-сладки и кисели.
;void(0);){kind=link}