Топлината има изключително значение за овощните растения. Тя определя границите, до които те могат да се разпространяват и отглеждат на север и на юг. У нас топлината позволява да се отглеждат повечето от листопадните овощни растения навсякъде из страната и някои южни растения (смокинята и нарът) - в най-южните части.
Ниските температури през зимата у нас обикновено не достигат до такава степен, че да са опасни за овощните растения. Спрямо ниските температури през зимата растежните пъпки са по-устойчиви от плодните. Най-лесно измръзват плодните пъпки на прасковата, бадема и кайсията. Това става, когато температурата спадне повече от 20°С под нулата. При другите овощни растения - ябълките, крушите и т. н. - плодните пъпки понякога не измръзват дори и когато температурата стигне 35° под нулата, ако зимата е постоянна и без резки температурни колебания. Измръзването на пъпките е в зависимост не само от температурата, но и от други условия: от здравословното състояние на растението, от неговото запасяване с резервни хранителни вещества, от колебанията на температурата през зимата и от ветровете. Естествено това не са единствените условия, които определят чувствителността на овощните растения спрямо ниските температури, но те са най-важните.
В райони, където през зимата, особено през януари и февруари, се случват поврати на времето, когато след сравнително висока температура следва ниска, измръзването на овошките настъпва и при по-малки ниски температури. Така например кайсията в Южна България измръзва често, а в Северна България, особено покрай Дунав, е по-издръжлива на студ. Тук зимата е много по-постоянна.
Когато се случи в края на зимата - през втората половина на февруари - сравнително топло време, без студ през нощите и със слънце през деня, а след това настъпят дни с по-силен студ, плодните пъпки, дори и дървесните части могат да измръзнат и при температура, по-малка от 20°С под нулата.
В сравнение със стъблото корените измръзват при сравнително не много ниска температура: ябълката при -15,5°С, крушата при -9°С, прасковата при -10,5°С и т.н. Тази по-голяма чувствителност на корените спрямо ниската температура се дължи на това, че те не са така калени спрямо студа в почвата, както надземните части.
Зимният студ поврежда овощните растения още и като причинява зимното им изсъхване. Водата в стъблените части е силно намалена през зимата. При ниска температура, особено когато духат силни ветрове и почвата е суха, клоните изпаряват много повече вода, отколкото могат да получат от корените и поради това могат да изсъхнат.
У нас ниските температури нанасят големи повреди и през време на цъфтежа и в началото на оформяване на плодовия завръз. Цветовете и завръзът загиват при температура от -1 до -4°С. Приема се, че до -3,5°С повредите не са в състояние да намалят чувствително добива, тъй като на овощното дърво има много цветове, които не са в еднакво състояние на развитие. Най-издръжливи на студа са разтварящите се пъпки, по-малко цветовете, а най-чувствителни са младите завръзи.
Не само ниските, но и много високите температури са вредни за овощните растения. Те са особено вредни, когато през летните месеци се случат слаби валежи или въобще няма валежи. Вследствие на настъпилата тогава суша при висока температура листата опадат, намаляват, повреждат се и опадат наедряващите плодове и дори изсъхват цели овошки. Такава суша с висока температура се случва понякога у нас и трябва да се има пред вид, когато ще се създават овощни градини. Умерената топлина има значение за правилното развитие и доброто плододаване на овощните растения. При по-топло време узряването на плодовете се ускорява и обратно, при по-хладно време - се забавя. По-умерената температура през летните месеци осигурява по-добро качество на ябълковите плодове, затова произвежданите в полупланински и планински райони ябълки са с по-добри качества. Не бива обаче да се забравя, че във високите места, където температурата е въобще по-ниска, узряването на плодовете се забавя значително, поради което там не могат да се отглеждат късни сортове. Различните овощни растения са различно взискателни спрямо топлината. По топлолюбивост овощните растения се нареждат така във възходящ ред: ябълка, вишня, круша, слива, череша, дюля, кайсия, праскова, бадем и т.н.
Влиянието на високата температура се смекчава значително, ако има достатъчно валежи. Наклонът на овощната градина също има значение. Високите температури се смекчават при северни и северозападни склонове; при южните, югоизточните и югозападните склонове температурните колебания са по-резки.
През лятото може да се получи така нареченият слънчев пригор по кората и плодовете на овощните дървета поради силното слънце. Подобен пригор е възможен и през зимата. Тогава се получават особени повреди вследствие на силното нагряване на кората по стъблото от слънцето; тя се разширява и след като слънцето залезе, когато настъпи рязко понижаване на температурата вследствие на силното свиване се разпуква и отцепва от стъблото, при което се получават така наречените мразобойни.
