Последици от храненето на конете с фураж, съдържащ по-големи количества отровни плевели много често са смъртоносни.

Голяма част от площите в страната са заплевени. Растителнозащитните мерки не са в състояние да ликвидират плевелите. Сред тях има и значителен брой съдържащи по-висок процент токсични вещества и спадащи към т.нар. отровни видове плевели. Въпреки силното развитие на обонянието при конете една част от тези плевели попадат в организма при паша, при хранене със сено, слама, силаж, отсевки и с отровните си съединения въздействат върху организма.

Едни от най-разпространените вредни плевели, срещащи се често в сеното, сламата и силажа, са татулът, паламидата, овчарската торбичка, полският синап, балурът, къклицата и др. Всеки от тях по свои специфични пътища и в зависимост от приетата доза въздейства върху организма.

Татулът оказва своето токсично действие чрез растителната маса и чрез семената си. При свободна паша конете избягват татулът, но при силажиране на заплевена царевица и люцерна не е възможно да бъде отстранен. Има случаи, когато за няколко дни умират, отровени с татул, голям брой коне.

Паламидата е широко разпространен плевел. Конете ядат охотно меките части на паламидата. При поглъщането им шиповете и бодлите се преплитат помежду си и в храносмилателната система на конете се получават натрупвания, които спират проходимостта на червата. Това състояние е придружено от силни болки, подуване и смъртоносни колики. Ето защо се налага силно заплевени сена, особено от млади люцерни, да не се дават на конете.

Полският синап действа отровно чрез семената си. В тях се съдържа синапово масло, което е отровно за конете. Признаците на отравяне с полски синап са отпадналост, липса на апетит, учестено дишане, разширени зеници, изтичане на пенеста течност от носа. Особено силно отравяне се наблюдава при хранене с шрот, в който има семена на полски синап.

Овчарската торбичка предизвиква масова смъртност при конете в резултат от образуването на много твърди, неразбиваеми топки в червата им от семената и ликовидните тъкани на стъблата.

Балурът е банален плевел, заемащ огромни площи. Използва се много често като фуражна култура. Когато настъпи суша или рязко застудяване, в стъблата му се образуват цианогенни гликозиди, които причиняват силни отравяния. Проникнал в организма на конете, гликозидът потиска или напълно спира използването на кислорода от тъканите, вследствие на което настъпва тъканна аноксемия или парализиране на дишането. Това налага особено внимание при храненето на коне в тренинг.

Къклицата във фуража е много опасна. Основното токсично вещество е сапунинът гитагин, който причинява слюнотечение, повръщане и затруднено гълтане. Сърдечната дейност на засегнатите животни отслабва, появяват се конвулсии и настъпва парализа.

Тези и още много плевели, като дивия мак, трирогата леска, орловата папрат, бучиниша, пиявицата и др., причиняват отравяния със смъртоносни последици за конете.

Конете често се отравят и от лошокачествени плесенясали фуражи. Дори и в малки количества, те са опасни за конете. Това налага всяка партида фураж да се проверява както за плевели, така и за наличието на плесени.

Вижте още: