Белият трън (Silybum Marianum L.), семейство Сложноцветни е тревисто растение, което като лекарствена култура получи голямо разпространение у нас поради търсенето й от фармацевтичната промишленост.
Използват се семената на белия трън, които съдържат 0,08% етерично масло, смоли, биогенни амини /тирамин, хистамин/, флавони, слузни вещества, 16 18% тлъсто масло. В медицината намират приложение под формата на лекарствен препарат (CARSIL) при възпаление на черния дроб, жлъчните пътища и далака, при болки от жлъчни камъни и пясък и при хепатит.
Условията, при които се отглежда белият трън, оказват голямо влияние върху стопанските качества на суровината.
Препоръчително е културата да се засява на слънчеви, южни склонове, тъй като при отглеждане на бял трън на сенчести места съдържанието на силимарин - ценната фармацевтична съставка, намалява до 1%.
Растението е топлолюбиво и оптималната температура за поникване е около 17°С - тогава масово пониква за 2 дни. Поникването може да започне и при температура 2°С, но много се удължава фенофазата.
Белият трън е пластично растение и ако се спази изискването за висока температура, съчетана с необходимата влага до образуването на розетка от 5-6 листа, след това може да издържи и минус 15°С без снежна покривка. Особено опасни за младите растения са късните пролетни и ранните есенни мразове.
Независимо от плитко разположената коренова система, растението е сухоустойчиво, но за да поникнат семената, трябва да поемат 100-129% влага от собственото си тегло. Пренасищането с вода може да причини загиване на растенията, а излишната влага може да стане причина добивът на семена да намалее с 10 20 кг/дка.
Към почвата белият трън не е особено взискателен. Културата се развива успешно върху различни почвени типове, но реакцията на почвата /рН/ трябва да е неутрална или слабо алкална.
Прибирането се извършва, когато венчелистчетата на централната кошничка изсъхнат и започват да се разтварят. Тогава само около 50-60% от семената са във фаза техническа зрелост, а останалите са в пред восъчна и восъчна зрелост. Този момент съвпада с 2-3 дни преди разпукването на кошничката и разпръскването на семената. Ако се закъснее с прибирането, добивът намалява рязко от изгубените семена, ако се избърза - увеличава се процентът на нестандартните семена, отделянето на кошничките е трудно и полученото семе от единица площ е много малко. За предпочитане е прибирането да се извършва в облачни дни, в интервала между 10 и 18 часа, в тихо време без вятър.
Прибирането е механизирано и се извършва с комбайн - пряко или двуфазно, като за целта стъблата се окосяват и съхнат 3-5 дни, част от семената доузряват, след което се вършее с преустроен за целта комбайн. При двуфазното прибиране жътвата може да започне 3-5 дни по-рано. Този начин на жътва е подходящ само при сухо време. Ако по време на окосяването падне дъжд, добивът намалява и качеството на продукцията се влошава.
Добив на семе - средно от 60 до 120 кг/дка, когато се отглежда на черноземни почви, на сиви горски почви средно добивът е 40-60 кг/дка, а на канелени горски - 30-50 кг/дка. На плитки, ерозирани горски почви при по-големи грижи може да се получи добив от 25 до 40 кг/дка.
Много важно е да се има предвид каква култура ще се засява след белия трън, тъй като най-малко 10 % от семената се разпиляват по време на прибирането и фактически се явяват като плевели за следващата култура. Това може да бъде предотвратено до известна степен, ако веднага след жътвата се дискува. Въпреки това на следващата година трябва да се засее окопна или фуражна култура. Може да се засеят и житни култури, но трябва да се използва селективен хербицид за унищожаване на самосевките от бял трън.
Сортове бял трън за реколтиране
Сорт Орешец - растенията са високи 130-140 см, листата са едри, до 32 см, осеяни с едри бели петна. Цветовете са с виолетов цвят, събрани в съцветие кошничка. Семената са елептични, гладки, лъскави, почти кафяви.
Продължителност на вегетационния период - 95-115 дни.
Сортът е подходящ за дренирани, плодородни почви и може да се отглежда във всички райони на страната на площи, разположени до 1200 м надморска височина. Подходящ предшественик за отглеждане на бял трън са житните култури. Агротехниката на отглеждане изисква дълбока оран на 25-27 см, последвана от брануване, култивиране и предсеитбено валиране. Торене - с 12 кг/дка фосфор /в активно вещество/, 8-10 кг калий и двукратно подхранване с азот - по 5 кг/дка. Сеитбата се извършва на дълбочина 2-3 см при посевна норма 4-5 кг/дка семена.
След прибирането семената се сушат на открито или в сушилня при температура 40°С до достигане на влага 8-10%. След това се почистват и се опаковат в торби.
Сорт Силмар - растението е високо 150-200 см, стъблото е изправено, листата са два вида - приземни и стъблени, дълги до 35 см, и имат големи безхлорофилни петна близо до нерватурата, краищата им завършват с остри бодли. На върха на централното стъбло и разклоненията се образуват цветове с бледолилав цвят. Растението е задължително кръстосано опрашващо се. Семената са тъмнокфяви, снабдени с хвърчилки и нямат следжътвен покой, т.е. след узряване при попадане в почвата веднага могат да поникнат при наличие на благоприятни условия.
Сеитбата се извършва на разстояние 50/20 или 40/25 см с цел осигуряване на 7 000-10 000 растения на декар. Добивът в сравнение със сорт Орешец е значително по-висок.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Отглеждане на невен и неговите полезни приложения
;void(0);){kind=link}