Стремежът към луксозни и елитарни продукти породи доста екстравагантна тенденция - да се добавя към храните прах от златно фолио, научаваме от bjnews.com.cn.

Суперхраната, която процъфтява в биологичните ферми

Златен сладолед, златен шоколад, торти и дори суши - на мода са “великолепните позлатени” храни, споделя Ху Синхун - учител по професия.

Новата тенденция е в разрез с разпоредбите на здравните служби, но въпреки това процъфтява. Преди време няколко държавни администрации излязоха с обща позиция, в която ясно посочиха, че прахът от златно или сребърно фолио не е хранителна добавка и не може да се използва в производството на хранителни продукти. За да “обуздаят” сегашната мода на “храни за богати”, регулаторните органи ще трябва да положат повече усилия - особено що се касае младежите, които са сред най-увлечените по нея.

Тенденцията “да се яде злато” има дълга история в страната. По времето на династиите Цин и Хан е съществувала поговорка, че “безсмъртните ядат злато и пият перли и това ще ги дари с дълголетие на земята и небето”. Тогава алхимици добавяли пречистен “еликсир” (като злато, перли и нефрит) в хранителните продукти. Уви, подобни добавки не само че не удължавали живота на потребителите, но го съкращавали.

От една страна, съвременното “ядливо злато” не може да се сравнява с древната практика. В момента разпространените на пазара “позлатени” и “посребрени” храни не се характеризират с висока токсичност. Специалистите са категорични, че прахът от златно и сребристо фолио не се усвоява от храносмилателния тракт. От друга страна, именно поради това приемът на “елитни храни” няма никакво физиологично значение.

Трябва да се знае обаче, че златното фолио може да не е достатъчно чисто. Съществува риск да е примесено с други токсични елементи, които може да навредят на човешкия организъм при продължителен прием. Именно поради това още през 2001 г. Министерство на здравеопазването на Китай забрани да се добавя златно фолио в храната. Това обаче не възпря възраждането на традицията днес и пика на популярността, на който сме свидетели.

Причините за това са две. Много компании разглеждат “ядливото злато” като маркетингов трик и решително заявяват, че “златната храна” има терапевтични свойства. Щом като обикновен продукт бъде “позлатен”, той става многократно по-скъп. Дори сто пъти. Като пример може да вземем сладоледа. При цена 5 юана (1,39 лв.), след позлатяването той струва 58 юана (16,12 лв.). Позлатеният шоколад се продава дори на цена 3334 лв.

Втората причина за популярността на “златната храна” са любопитството и суетата. Много потребители са привлечени от възможността да печелят популярност в социалните мрежи, публикувайки снимки с позлатени продукти. Това им дава усещане за превъзходство. Истинската печалба обаче отива в джоба на производителите.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Мед с ванилия, матча, какао и лавандула - успехът е въпрос на желание

Фермерското задължение на принц Джордж

Лъки - овенът, който изпълнява 29 команди