Много хора нямат идея как работи земеделието днес, още по-малко през Средновековието. Като се има предвид, че то е в основата на човешката цивилизация, струва си то да не бъде подценявано. Преди стотици години земеделието е било най-важният икономически сектор. Био ли е обаче екологично, на този въпрос отговор търси германският сайт Agrarheute. 

Китай е най-големият клиент на български производител

През 15 в. броят на градовете в Централна Европа се увеличава значително. Въпреки това все още до 90% от населението в различните държави все още живее в провинцията и се препитава със селско стопанство. От 12 в. насам се развива т.нар. икономика на трите полета, при която три полета се използват по различен начин всяка година на принципа на ротацията. Това е началото на сеитбооборота, който фермерите практикуват днес. 

Столетия наред е съществувала практиката да се ротира всяка година. Едно поле се е обработвало със зимни зърна, засети преди зимата, а друго - с летни, засети след зима. Третото поле е оставало за угар, за да може почвата да се възстанови. То служело за пасище. 

Триполната система на земеделие означава значително по-висок добив в сравнение с по-ранната форма на култивиране. Практикуването й обаче не водело до по-големи добиви от днешните.

През ранното Средновековие само половината от реколтата е била достъпна за храна, другата половина е използвана за семена за следващата година. През 12-ти век съотношението между семена и реколта е било 1 към 3, а малко по-късно - 1 към 5.

Тогава един фермер едва ли е можел да направи повече от това да изхрани собственото си семейство. Излишъците са били много малки. Лошите реколти, които често са причинявани от метеорологичните условия, обикновено незабавно са водели до времена на глад с тежки последици за населението. Болестите по културите са нанасяли сериозни щети. Заразяването на хлебното зърно с мораво рогче през Средновековието например е довело до опустошителни епидемии.

Днес един фермер в Германия може да изхрани 139 души - повече от два пъти повече, отколкото през 1990 г. От 1960 г. този брой се е увеличил повече от осем пъти. 

Подобряването на почвеното плодородие чрез наторяване на почвата се е извършвало в древни времена с минерално брашно, направено от шисти, глина, пясъчник или варовик. Така нареченият „зелен тор”, който представлява включването на бързорастящи растения, които потискат плевелите и образуват хумус, е бил известен на фермерите още през Средновековието.

С индустриалната революция селското стопанство се променя фундаментално. Населението нарасна експлозивно, както и нуждата от храна. Това предизвика революция в селското стопанство - полетата стават по-големи и почвата не се изтощава толкова бързо поради по-целенасочената ротация между зърнени и други култури.

През 1840 г. Юстус фон Либих изобретява изкуствения тор, който повлиява на производителността. Добивите на единица площ значително се увеличават, а хранителните кризи остават в миналото. Следващият тласък идва с въвеждането на химическите пестициди. С тяхна помощ фермерите успяват да предотвратят кастрофални нашествия на вредители. 



Вижте още:

Шанс за български производители да получат европейско отличие

Земеделски форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“. Какво научиха фермерите?

Биопроизводители: Не сме доволни от измененията в Стратегическия план