Климатичните промени принуждават фермерите да прибягват до по-екологични методи за опазване на плодородната обработваема земя. Често това може да стане само чрез устойчиво засаждане на дървета и озеленяване. Именно по този път още през 2013 г. тръгва фермерът Александър Дегянски. След няколко опита и солидни инвестиции той намира културата, която е най-подходяща за западната част на Румъния - тополата, пише Agrointel.ro.

Консервационно земеделие и четири практики за успех

Наскоро Дегянски обяви в профила си във Facebook, че вече е засадил 1 000 000 дървета:

Днес достигнахме впечатляващ и мотивиращ резултат! Екипът на Forest and Biomass Romania засади след 9 години дейност дървото с числото 1 000 000!

Един милион дървета са способни да уловят над 100 000 тона атмосферен въглероден диоксид, допълва той и уточнява, че това е само началото.

Отсега нататък имаме още милиони за засаждане! Ако всеки човек засади по едно дърво годишно, образът на света щеше да бъде различен, казва Александър Дегиаки.

Мотивите за стартирането на кампанията са много, но най-очевидният е желанието да се допринесе за здравето на околната среда и да се спасят обработваемите земи. Липсата на гори кара известния фермер от окръг Тимиш да търси съмишленици година след година. В самото начало той започва да тества различни дървесни видове. Най-добър резултат дава тополата и поради това в момента 91% от засадените дървета са именно такива.

Почвата, в която се сади, често е с излишна влага, уплътнена и е с високо съдържание на глина и ниско съдържание на органична материя.

Засаждаме тополи на по-деградирали земи, преструктурираме почвата, абсорбираме излишните торове, пестициди, ако има такива, корените разрохкват почвата, правим естествено разрохкване, естествена скарификация. Освен това милионите и милиони плодове, които произвеждат тополите по тези земи, очевидно стигат до земята и всяка есен създават 2-3-сантиметров килим от листа, който се разлага и създава органична материя, споделя фермерът.

Дегянски призовава всеки, който иска да отглежда биомаса, да се учи от опита на другите. Така се пестят и време, и пари.

Похарчихме около 700 000 - 800 000 евро в тестове, за да намерим най-добрия вариант от икономическа гледна точка. Загубихме много пари, защото нямахме кого да питаме, спомня си той.

За фермера полезната информация не бива да се крие, а да се споделя.

 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Напоителната система на Валенсия - пример за устойчиво земеделие

Как да се преборите с нежеланите дървета и храсти в стопанството?

Овощар: Имам сериозни притеснения за реколтата и тази година