Преди няколко дни четиринадесет сдружения от Сърбия, обединяващи производители на малини, организираха протест в знак на недоволство срещу ниската изкупна цена на “червеното злато”, както те го наричат. Ентусиазмът им обаче бе секнат, а събитието определено като “помен”. Така опитът им да се преборят за адекватно заплащане за труда и потта им се увенча с неуспех, пише сръбското издание Ozonpress. 

Божидар Петков: Очакваме от министъра на земеделието решение на проблема с напояването

Малинопроизводителите в Сърбия са в дилема. Те се чудят да прибират реколтата или да косят, т.е. да унищожат насажденията си, тъй като цената на горските плодове е срамно ниска. Преди дни техни колеги от Расинския квартал започнаха да хвърлят малините си.

Според Йовица Ковачевич от сдружение "Vilamet" сегашният ценови диапазон е от 200 до 250 динара (4,16 лв.). Той отглежда “червено злато” на 2000 кв. метра. С тази цена обаче трудно може да покрие производствените си разходи. 

„Самият министър на аграрната реформа Йелена Танаскович каза, че сумата от 250 динара е социална цена, която трябва да се плати. От това няма нито един динар печалба. Инвестирах около 350 динара за един килограм малини и всичко зависи от местоположението на парцела и други условия“, обяснява малинопроизводителят.

В Ариле трябваше да се проведе протест на малинопроизводителите заради ниската изкупна цена. Въпреки това, от великолепното събиране и голямата надежда, че ще се борим, се случи така, че дойдохме 200-250 души, които бяхме недоволни и беше тъжно събиране. Оказа се "възпоменание за нашето червено злато", написа на Facebook страницата си Grujović Farm - стопанство в Западна Сърбия. 

„Така че това беше възпоменание на малиновата царица и голяма победа за алчните студенояди. От мое име и от името на присъстващите благодаря и отдавам уважение на нашата малина, че ни храни в младостта ни, възпита ни, придружи ни в армията, организира вечеринки, ремонтира къщи и някои погребения”, се казва в публикацията .

Благодаря ти, малино, но тази част на Сърбия не те заслужава, допълват от стопанството. 

Тези, които са доволни от цената, трябва да застанат пред огледалото и да се запитат дали предпочитат да бъдат собствени господари в дома си и в областта си, или да бъдат слуги и роби на малка група алчни хора в къщата си и тяхното поле, продължават оттам. 

Всеки хладилен склад има свои подизпълнители и цените винаги са били различни до края на реколтата. Чудим се дали няма някаква договорка между изкупвачите, отбелязва Милан Джукич от Асоциацията на сръбските малинови асоциации. 

„Това не е политика, а тежък икономически удар върху един честен и работещ селянин. Имам голям парцел, но не искам да говоря за мен“, допълва той, отбелязвайки, че цената на килограм "червено злато" трябва да е икономически изгодна както за малките, така и за големите производители.

На въпрос каква цена би била задоволителна, Милан Джукич отговаря, че тя не трябва да е монополна.

„Ако вземем предишната, когато сумата беше 520 динара (8,66 лв.) за килограм, и тази преди това, която беше над 400 динара (6,66 лв.), на базата на това трябва да се формира. Особено като се има предвид, че цените на основните хранителни стоки са скочили многократно. Трябва да търсим някакъв изход и някакво решение“, казва Милан Джукич.

Ще бъдем принудени да махнем насажденията, казва фермерът Деян Гаврилович. Той иска справедлива цена, за да може да издържа семейството си. 

Нормалната цена би била от 350 до 400 динара (5,83-6,66 лв.), за да изкараме някой и друг динар, допълва Гаврилович.




ВИЖТЕ ОЩЕ:

3 549 стопани получиха по 324 лв./ха за зимни пръскания

Марияна Димитрова: Чистата храна е това, което ме мотивира да се занимава със земеделие

Само български производители ще предлагат биохрани по училищните схеми