„Продължавам да искам да произвеждам качествена, чиста продукция и държа да си остана биопроизводител, въпреки че още не съм получил една стотинка от субсидията за биото”, заявява пред Агри.БГ Христо Ушев, стопанин на семейна ферма с ягоди и малини край град Панагюрище.

Гласувайте: Планирате ли инвестиции в стопанството си през тази година?

На практика опитът на Ушев с администрирането на биологичното му производство досега е болезнен. Абсурдна ситуация, за която вече сме ви разказвали и административни недоразумения го възпрепиятстват в получаването на субсидия за био през досегашния програмен период.

Но биопроизводителят е решен да си остане такъв и през новия програмен период. Сега обаче му предстои още една, актуална оценка на плододаващите насаждения, която трябва да е от лицензирана фирма и подписана от агроном, спрямо изискванията по схемите за обвързано подпомагане.

„Таксата за оценката е 200 лв. на култура. Аз имам 2 дка ягоди и 6 дка малини, което означава, че трябва да дам 400 лв. Тези, които имат десетки, стотици декари плащат същата такса. Според мен оценката трябва да се заплаща на декар. Малкият производител като сметне колко пари трябва да похарчи само за документи и му идва да се откаже. 

За мен обаче субсидията не е цел, по-важен е пазарът. Ангажирам се с Държавен фонд "Земеделие” защото желая бизнесът ми да е на светло, да съм регистриран биопроизводител и вярвам, че пазарната ниша на биопродукцията тепърва ще се развива”, коментира Ушев.

Малинопроизводителят вече е тествал различни дистрибуционни канали за пласиране на биоплодовете си. Има и редовни крайни клиенти, на които доставя по куриер. Не по-малко болезнен от административния се оказва опитът му с биопазара. Излиза, че по борсите у нас няма никаква разлика в цената между биологична и конвенционална стока.

„На борсите ми казват: „Нас не ни интересува дали е био, цената е 8 лв./кг и търсим едра малина. Точка.”. Аз им обяснявам, че имам документ, сертификат, мога да им издам фактура, за да могат и те да издадат и да има проследяемост на стоката, но те на такава сума фактура не искат, техните са на по стотинки. 

Цените миналата година бяха: 8 лв./кг купуват борсаджиите, 15 лв./кг продават, 25 лв./кг е малината в магазина. Високата цена за потребителите идва от сериозните надценки на посредника и търговския обект. Производителите не получават нищо повече, а себестойността на производството нарасна поне с 60%”, разказва още биопроизводителят.

Затова той променя пазарната си стратегия и се насочва към голяма търговска верига, с която в момента преговаря. „Хубавото е, че разбират, че земеделието е фабрика под открито небе и за разлика от други вериги не начисляват неустойки при форсмажорни обстоятелства”, подчертава Ушев. Актуалното му предизвикателство този сезон ще е свързано с достигане на нужните за пазара му количества.

„Ще разширя площите. Имам желание, имам земя, проблем обаче е работната ръка. Дори не се пазаря за надници, но пак няма хора. Тези, които са идвали миналата година, сега са с изключени телефони”, кахъри се биопроизводителят.

Впечатление прави как Христо Ушев не акцентира върху проблема, а върху възможното му решение. Като за начало той ще подготви градините си с помощта на близки, на които може да разчита, твърдо убеден да достигне заложените си за годината цели.