Новата схема, предвидена да подпомогне производителите на плодове и зеленчуци при заготовка на продукцията за пресния пазар, включва несвойствени за сектора инвестиции и машини. Това притеснява фермерите от бранша, които споделиха критиките си към организацията на новата държавна помощ пред Агри.БГ.

ДФЗ отваря прием за инвестиции в „Плодове и зеленчуци“ за 18,6 млн. лв.

Първоначалната идея за създаване на схемата за подкрепа на първично производство на растениевъдна земеделска продукция идва от земеделците, отглеждащи плодове и зеленчуци.

Целта е малките и средни фермери от този чувствителен сектор да се сдобият с машини и техника за сортиране, опаковане и охлаждане на продукцията. По този начин те ще мога да се конкурират с вносните стоки и да отговорят на изискванията на хранителните вериги и пресния пазар. Пресният пазар е ниша, реализацията в която носи свежи пари за производителите. Преработвателните предприятия обикновено забавят плащанията, а тук те идват на момента.

ИЗНЕНАДВАЩА ПРОМЯНА

От Министерството на земеделието обаче обясняват на фермерите, отглеждащи плодове и зеленчуци, че нотификацията за такава схема ще бъде много бавна и продължителна и то в края на програмния период. Затова компромисът е да бъде нотифицирана изцяло за сектор растениевъдство. В крайна сметка тя е одобрена с бюджет 18,6 млн. лв.

Освен възможностите за закупуване на машини за сортиране, калибриране, опаковане и охлаждане, в излязлата в края на януари заповед за прилагане на схемата, се оказват допустими и инвестиции в силози, подемна техника и семепочистващи машини, типични за обработката на зърнени и маслодайни култури.

Производителите на плодове и зеленчуци се опасяват, че зърнопроизводителите са много добре финансово обезпечени и ще могат да си позволят необходимите инвестиции и проекти, за да се възползват от увеличения бюджет на схемата, обяснява Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите.

Миналата година, по подобна схема са одобрени 50 проекта, от тях 3 са за зърнопроизводство, други 3 - за маслодайни култури. От тези, които са за производство на плодове, средната субсидия е 81 хил. лв., за зеленучци - около 71 хил. лв., а за зърнени култури - средно 120 хил. лв.

"Това е хвърляне на прах в очите на хората, че това е помощ за сектор "Плодове и зеленчуци", смята тя.

ОЩЕ ПОДВОДНИ КАМЪНИ

От самото начало в новата схема е предвидена и подкрепа за закупуване на съоръжения срещу градушка и слани, което също притеснява фермерите.

"Едно оръдие струва 90 хил. лв. и при 10 или 20 оръдия, бюджетът ще замине. Ние имаме потребност от защита от осланяване и градушки. Затова бяхме предложили да се създаде нова схема за тази цел, а тази, която беше предвидена за заготовка на продукцията за пазара, да си остане във вида, в който беше миналата година", каза Мариана Милтенова.

Освен това, машините за слани, които в момента се предлагат на пазара, са неефктивни, според Слави Трифонов от Националния съюз на градинарите. Старите методи, като палене на слама и специализирани печки работят много по-добре. 

За градушките това, което се предлага е добро при градушки до 3-4 мм. От 6 мм нагоре нищо не помага. По-сигурна система е, ако се сложат мрежи. Но има вече няколко случая при мощни, обилни градушки, които късат мрежите, пояснява той. 

"Много повече настоявахме вместо градушки и слани, да бъде включено напояването, но не срещнахме разбиране", според Трифонов.

Браншът има нужда от защита срещу тези бедствия. Опасенията са, че бюджетът ще отиде в това направление, а основната цел на помощта е да се компенсира по някакъв начин недобрата подготовка за излизането на по-скъпо платените пазари, казва Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз.

"Притеснението ни е, че част от парите ще бъдат изразходени за зърнопроизводство", обяснява тя.

Първоначално фермерите от сектор плодове и зеленчуци искат две програми - една за първична преработка на продукцията и една за борба с климатичните промени и недостиг на работна ръка. Във втората настояват да бъдат включени съоръжения за борба с градушките и сланите и да бъдат предоставени средства за закупуване на високотехнологични машини, увеличаващи производителсността на ръчния труд, поради неговата недостатъчност.

ДРУГАТА СТРАНА

Различно е мнението на зърнопроизводителите за предполагаемите вратички, отворени в схемата. Според Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), през целия настоящ програмен период на Общата селскостопанска политика, производител само на зърнени култури не е спечелил нито един проект.

Зеленчукопроизводството, овощарството и градинарството са секторите с приоритет. Това е валидно и за 2020 г., през която във всички мерки, които ще бъдат отворени, за зърнопроизводство не са предвидени никакви средства. Последно финансиране за този бранш е имало преди няколко години, по мярка 4.1, по която са закупени машини. Те обаче вече са остарели, твърди председателат на НАЗ.

"Зърнопроизводството е 70% от земеделието на страната. Ние носим всички на гърба си. От нас идват данъците, от нас идва всичко, а в крайна сметка сме лошите деца на селското стопанство", казва още Костадинов.

Отпуснатата в заповедта за държавната помощ за първично производство на растениевъдна земеделска продукция максимална сума за силози - 50 000 лв. е твърде ниска. Това са средства за малки фирми и производители, смята още зърнопроизводителят.

КАКВО СЕ СЛУЧВА ДО МОМЕНТА?

От 3 февруари до сега по схемата за държавна помощ са заявени 130 проекта за над 10,5 млн. лв. Голяма част от постъпилите предложения са за изграждане на съоръжения за защита от слана и градушка. Помощта покрива до 50% от допустимите разходи за инвестиции, но не повече от 120 000 лева. Тя се предоставя под формата на капиталова субсидия за закупуване на машини, оборудване и линии за подготовка, охлаждане и съхранение при производството на собствена първична земеделска продукция.

Заявления за кандидатстване по схемата се приемат до 28 февруари 2020 г. 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Бум на проектите за борба с градушка и слана

Пазарите са там, но какво могат да предложат българските фермери

Овощари за сушата: На 60 см в земята няма влага