На 60 см в земята няма влага, всичко е сухо и на камък. Това споделиха притеснени овощари пред Агри. БГ. Валежите този месец спасиха есенните зърнени и маслодайни култури, защото тяхната коренова система е плитка и повърхностната влага е достатъчна. Овощните дръвчета обаче са с по-дълбоки корени и имат нужда от повече влага в дълбочина в почвата, обясняват фермерите.

Зърнопроизводители: Валежите спасиха есенниците, за пролетниците трябва още

Тя обикновено се натрупва през студения сезон, но с настъпилата от миналата година суша и втора поред топла и безснежна зима, влагозапасеността на почвата е паднала до критични нива. От 60-70 дни няма дъжд, разказват производителите на плодове.

"Безводието може да даде страшно тежки поражения, със загуба на растения, но най-малкото ще има по-слаба и по-лоша реколта", предупреждава Слави Трифонов, председател на Националната био асоциация.

Някои негови колеги, които отглеждат ягоди, са започнали да поливат насажденията още през януари, разказва още той.

"Не са се свързали долната и горната почвена влага", обяснява Николай Христов, който отглежда и преработва плодове в района на Силистра. "Долната влага е на 2 м, там винаги има, но горната зависи от количеството валежи и обикновено през зимата се свързват, което е важно за овошките."

Когато попълват отпадналите череши в градините, на места на 20 см дълбочина вече е сухо, твърди Христов. Дотук валежите са крайно недостатъчни, допълва той.

"Не знаем пролетта колко ще може да се навакса, това означава и продължаване на поливния сезон. А и голяма част от овошките не са на поливни условия", казва Димитричка Търпанова от Добруджанския овощарски съюз. "Тази суша неминуемо ще се отрази на добивите. Очакваме по-голям аборт на плодовите пъпки. Нормално е дървото да се опита да съхрани себе си и да отхвърли плодовите пъпки."

В района на Силистра има много кайсиеви насаждения, които при добра влагозапасеност дават добър добив и качествен плод, но сега се очаква по-лоша реколта, убедена е Търпанова.

"Положението е много сериозно. Безумие е да поливаме през зимата. А и на много места, където няма напояване и има нужда от сондажи, тези процеси са много усложнени, бюрократични и отнемат много време. Принуждават хората да стават нарушители. Защото инвестициите им са направени с европейски средства и държавни помощи и ако не си осигурят вода, насажденията ще загинат", споделя Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите.

Добри дъждове през пролетния период от март до май са необходими и ще помогнат, но овощарите са скептични, дали ще могат да компенсират липсата на зимна влага.

Друг сериозен проблем са и високите зимни температури, които са събудили праскови и кайсии в дунавските райони на страната.

"При прасковата в Русенско и Силистренско вече се наблюдава развитие на пъпката. Застудяването от последните дни ще окаже някакво влияние. Проблемът обаче е, ако до края на февруари и март температурите паднат много под нулата. Тогава има опасност да замръзнат плодните пъпки, понеже вече има сокодвижение. Колкото по-напред е събуждането на пъпката от зимния покой, при толкова по-висока температура тя замръзва", обяснява Димитричка Търпанова.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

До кога продължава студената вълна?

Ужасът от сушата: Блокове с рапица пред разваляне в Севлиевско

Експерт: Тежки години очакват земеделските стопани