Европейската комисия (ЕК) иска да увеличи на 25% биологичните земеделски площи до 2030 г. Тази цел от част от „Зелената сделка“, нагърбена със задачата да направи цялата хранителна система на ЕС по-устойчива.

Как новата стратегия на ЕС ще повлияе на обработването на земята?

Европа иска да бъде първият неутрален за климата континент. Това определено радва всички биопроизводители. Сега и занапред биологичното земеделие ще играе централна роля на Стария континент, пише Bionext.nl.

Биологичното земеделие в цифри:

• 7,7% от земеделската площ в Европа понастоящем се използва за биологично земеделие;
• Един милион биологично обработваеми хектара са добавени между 2017г.  и 2018 г.;
• В момента в ЕС работят 330 000 биопроизводители.

Пазарът на биохрани:

• Европа е вторият по големина пазар в света;
• Оценява се на 37,4 милиарда евро;
• Расте бързо. Пазарът нарасна със 7,8% между 2017 г. и 2018 г.;
• 71 000 са преработвателите на биологично произведени храни.

Няма съмнение, че целите на ЕК са амбициозни. За да се постигнат обаче, необходимо е да се реализира огромен скок в посока биопроизводство. Едновременно с това трябва да се развива и животновъдството, тъй като без оборски тор не може. Секторите се нуждаят един от друг.

Насърчавайте на прехода

За да стимулират производството, вероятно много конвенционални фермери ще трябва да минат към биологично земеделие. За целта обаче трябва да бъдат премахнати редица бариери.

•    Търсенето на биологични продукти все още е твърде слабо. Пазарният му дял в търговията на дребно все още предоставя твърде малко стимули за преход. Все пак един производител трябва да има известна увереност, че биопроизводството му ще се продава;

•    Инвестицията все още е твърде скъпа - както финансовата инвестиция, така и усилията и изследванията, които се изискват от земеделския производител. Преходът буквално означава промяна на стопанството. Оттук нататък плодородието на почвата ще изисква много повече грижи и внимание. Неизбежна е нуждата от време за ориентиране;

•    Процесът на преход е основна пречка. Преминаването от неекологично към биологично земеделие отнема две години. В този период фермерът все още не може да продават продуктите си като биологични, но правят по-големи разходи в производството си. Едва след две години, след като получат сертификат за качество, имат право да продават продуктите като биологични. Възможен вариант за премахване на тази бариера е създаването на пазар за продукти в преходен период. Така, създавайки добавена стойност, земеделските стопани в процес на реализация ще бъдат възнаградени за своите усилия.

Биопроизводството трябва да е цел

Всичко, казано дотук, изисква помощ от правителството, която да улесни земеделските производители да направят своя избор в полза на биопроизводството. Това е важна крачка към устойчивото земеделие, което щади климата.

Биологичният фермер работи много по-тясно с природата в своето стопанство и има по-голямо биоразнообразие, отчасти благодарение на вниманието, което отделя на почвата и неизползването на пестициди.

Без ДДС за био

Една от основните пречки пред потребителите да купуват биологично произведени стоки е цената им. За по-нататъшно стимулиране на консумацията на органична храна е важно да се намали разликата в цените между органичната и неекологичната храна.

С намаляването на ДДС на биологичните продукти те ще станат сравнително по-евтини, което стимулира търсенето. Освен това ниски или дори нулева ставка на ДДС за биологичните продукти вероятно би била по-справедлива. Биологичното производство почти не влияе върху почвата, подземните води, биоразнообразието, климата и здравето на хората и животните. В този случай тя ще се прилага точно както в пътния данък, където "замърсителят" плаща.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейна ферма доказва, че биологичното земеделие е рентабилно

Вода с лечебна енергия за биологично чиста продукция

"От фермата до трапезата" ограничава потреблението на месо