Биологичното производство на зърнени и маслодайни култури е не само предизвикателство, но и страст за семейството на Милена Минчева от град Генерал Тошево.

Освен че отглеждат вече 9 години върху 185 дка пшеница, царевица, слънчоглед, лимец, те произвеждат с помощта на каменна мелница различни видове биобрашно. Освен от изброените зърнени култури, добиват още брашно от египетската пшеница теф и спелта. „Това, с което се храним, трябва да е чисто!“, категорична е Милена. 

Стопанката не крие радостта си от участието на малката добруджанска фирма в проект на Аграрния университет в Пловдив.

Именно затова на част от биополетата за първа година сеят камелина (camelina sativa) за биологично производство на масло и протеин за животни. Културата е наричана още див лен, немски сусам или сибирско маслодайно семе.

Отглежда се предимно в Европа и в Северна Америка. Проектът, в който е включено и биостопанството от Генерал Тошево е международен, а залагането на камелина е одобрено от контролиращата фирма, споделя още Милена. Тя разказва, че културата се сее през есента, но по проекта е заложен експеримент и като пролетна култура. Затова сеитбата е направена до 10 март в полетата край добруджанския град.

Камелина е подходяща за отглеждане при сухи и студени условия. Подлежи на научни изследвания и опити поради изключително високото си ниво до 45 % на Омега-3 мастни киселини, което е необичайно в растителните източници.

Семената съдържат и до 32% протеин. Маслото също е много богато на естествени антиоксиданти, което го прави изключително стабилно, много устойчиво на окисляване и гранясване. Много е подходящо за използване като олио за готвене, тъй като има подобен на бадем вкус и аромат. Освен в кулинарията, дивият лен има редица приложения и в козметиката. 

„Много сме доволни, че научен институт ни покани в техен проект. Доживяхме!“, през смях разказва Милена Минчева и допълва: “През 2016 г. на изложение в Барселона разбрахме, че научни институти търсят частни земеделски стопани за опити и практически изследвания. Осем години по-късно това се случи при нас. Университет и частен бизнес си подадохме ръка!“, доволна е фермерката. 

Оказва се, че биостопанството привлича все повече млади хора, които в реални условия да видят, пипнат и усетят какво е чиста почва и чисто зърно в сърцето на Добруджа. Във фермата периодично пристигат студенти от Техническия университет във Варна, които изучават основите на биологичното производство и виждат нагледен пример как се прави този вид земеделие.

„Младите хора проследяват качествения контрол на зърното, коментираме възможностите за кръгова икономика, запознават се с нови семена като спелта, камелина, теф. Радваме се, когато успеем да „заразим“ част от тях с идеите на българското биологично производство и си тръгнат със семена!“, завършва Милена Минчева.