Рубин Михалча е от онези фермери, които цял живот са били свързани с животните. Преди около 20 години той решава да отиде в Нова Зеландия. Там се занимава не с какво да е, а със земеделие. След връщането си в Румъния прилага всичко научено от новозеландските животновъди, съобщава TVR 1. 

История на щастието: Да отидеш на другия край на света и да се завърнеш в родината, за да бъдеш фермер

Обратно в Румъния, в село Борлещи, окръг Сату Маре, Рубен инвестира заедно с брат си в кравеферма, където прилага наученото. В момента той отглежда 180 крави, от които 80 са дойни, а останалите са млади, включително и за угояване. Освен говедовъдната ферма, разполага и с 420 хектара земя в експлоатация.

Първо работа в мините

Михалка прекарва детските си години в града, но винаги е мечтал да бъде фермер. Произхожда от семейство на фермери. По времето на комунизма обаче то е разселено и се налага да работи в мините. 

Преместихме се, но аз мечтаех да бъда до животните, споделя фермерът. 

Желанието да се занимава със селско стопанство го кара да посещава селскостопанската гимназия в Сейни, която завършва през 1986 г., а след това и във факултета по ветеринарна медицина.

В началото на 2000-те Рубен Михалча заминава със семейството си за Нова Зеландия. Оттам се успява да пренесе във фермата си полезни новозеландски практики, от чиято ефективност е впечатлен. Например чрез паша стопанствата там са изключително печеливши.
Нова Зеландия е родината на пасищните млечни крави. Истината е, че най-ефективното мляко се произвежда в Нова Зеландия, защото е само от трева, без твърде много концентрати – те се дават само като добавка, много малко, отбелязва фермерът. 

В страната е прието във фермата работниците да разбират от всичко, а не както е установено в Румъния - един е ветеринар, друг - зоотехник, трети - механик, тракторист и т.н.

Там, като влезеш във фермата, трябва да знаеш да правиш всичко по часовник. Плаща ти се на час, но часът трябва да се изработи, допълва Михалча. По онова време му е много трудно, но няма търпение да се научи да управлява трактор. Започват да го обучават, а позицията, за която е нает, се оказва, че идва с отговорността да можеш сам да правиш почти всичко. 

Чувствах се способен да нося на работа. Имаха 450 дойни крави, които сам доих. Помагаха ми само в периода на отелване, спомня си румънецът. 

В Нова Зеландия има условия да се развиваш като фермер. Там системата те насърчава да купуваш животни, дори да не можеш да ги отглеждаш сам. Имате възможност и да отглеждате животни под наем. Точно така Михалча успява да заработи повече пари и да започне да инвестира в лозя, които да гледа друг фермер. 

Можех да бъда фермер без ферма и в един момент имах възможност да отида на опцията за споделяне на дояч с по-възрастен фермер, който не искаше да се откаже от земята си, но имаше зала за доене. Това означаваше, че аз дойдох с кравите, работата, той дойде със земята – разбира се, аз поех разходите за поддържане на тревата. Поделяхме наполовина печалбата, спомня си той. 

Тайната на новозеландските млечни ферми: Качествената трева

Друга тайна на новозеландските млечни ферми е пашата. Тъй като основният източник на храна е тревата, новозеландците са усъвършенствали смеските, с които засяват пасищата, като са увеличили процента на детелината до почти 40%.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Как ESG ще промени земеделието?

Топ 15 на най-големите износители на говеждо месо в света

Как испански регион стана най-големият производител на био козе мляко в страната