Есенно-зимните зеленчуци са важен, досега недостатъчно използван резерв. За да се постигнат добри резултати от тях, голямо значение има изборът културите и на сортовете.
Когато определят с коя култура ще заемат откритата площ или оранжерията, производителите на есенно-зимни зеленчуци трябва да имат предвид преди всичко биологичните изисквания на растенията. Високата студоустойчивост на спанака, на чесъна и на лука за зелено ги поставя на първо място при подбора. След тях се нареждат главестата салата, марулите и репичките. Трябва да се знае, че при зимни условия вегетационният период на тези култури понякога е до 2-2,5 пъти по-дълъг в сравнение с отглеждането им като ранно полско и ранно есенно производство. Не по-малка е ролята на пазара като регулиращ фактор при определянето на есенно-зимните зеленчукови култури. Възможностите за своевременна и ефективна реализация винаги се вземат предвид. Може да се каже, че в това отношение отново водещо място заема спанакът, но на него почти не отстъпват салатата и марулите, зеленият лук и чесънът.
Производителите на зеленчуци трябва добре да преценят състоянието на почвата в своите оранжерии и открити площи. Когато в предшестващата (основна) култура са се появили опасни болести и неприятели по кореновата система, през есента почвата се обеззаразява. За да се приложи интегрираната борба, може да се включат и някои зеленчукови култури с полезно последействие - чесън или лук за зелено.
Възможността полиетиленовите оранжерии да се отопляват, като се използват евтини източници на топлина, е от първостепенно значение при определянето на структурата на културите и сроковете на отглеждането им. Недостигът на слънчева радиация в тях очертава отново като най-подходящи листните зеленчукови култури.
Оранжериите, които не се покриват с фолио още от есента (сезонните), е най-целесъобразно да се заемат с чесън и лук на зелено. Те потискат развитието на почвообитаващите гъбни болести и подобряват условията за следващите култури - домати, краставици и др. Трябва обаче да се има предвид, че чесънът пониква и нараства по-бавно, затова се засажда още през август.
През есента част от откритите площи и оранжериите се заемат от мразоустойчиви и по-малко взискателни към топлината и светлината цветни култури.
Правилното определяне на есенно-зимните зеленчукови култури изисква комплексен подход. Само така от тях ще се получи очакваният ефект, без да се пречи на основните култури, засаждани през пролетта.
;void(0);){kind=link}