Пъпешът (Cucumis melo L.) е едногодишно тревисто растение с пълзящо, ръбесто окосмено стъбло, достигащо до 2-3 м дължина. Листата са последователни, закръгленояйцевидни или почти бъбрековидни, цели или слабо разделени на 3 до 5 назъбени дяла, в основата сърцевидни, влакнести, на дълга дръжка. В пазвите на листата се образуват мустачки, чрез които растението се прикрепва за разни предмети и по този начин се противопоставя на вятъра. Цветовете са жълти, около 2-2,5 см в диаметър, разделнополови, еднодомни; има обаче сортове пъпеши, които образуват наред с мъжките и хермафродитни цветове. Тичинковите цветове са на тънки дълги дръжки, обикновено по няколко (3-5) в пазвите на листата, а женските, плодниковите, са единични. Чашката е звънеста, от 5 линейни, заострени, гъсто окосмени делчета, а венчето също е звънчевидно, разсечено на 5 тъпи дяла. Тичинките са 5, от които едната е свободна, а другите са сраснали по чифт, на къси дръжки. Яйчникът е долен, елипсовиден, гъсто окосмен, с късо стълб- че и 3-5-разделно близалце. Плодът е сочна, лъжлива ягода. По форма, големина и окраска на кората плодовете на пъпеша показват голямо разнообразие в зависимост от сорта. Те биват елипсовидни, овални, цилиндрични, овалнопродълговати и достигат до 16 кг в зависимост от сорта. Цветът на кората обикновено е жълт с многобройни оттенъци - жълтооранжев, лимоненожълт, бледожълт и др. Има сортове с кафява окраска на кората, други са белезникави и др. Най-често върху основния жълт фон са разхвърляни слабо забележими бледозеленикави петна. Дебелината на кората обикновено е малка. Месестата част най-често е оранжева или кремавожълта, но се срещат сортове пъпеши с бяла или зеленикава месеста част. Консистенцията на месестата част при някои сортове пъпеши е водниста, при други - сипкава. При повечето сортове пъпеши плодовете притежават приятен аромат. Семената са елиптични, сплеснати, с различен цвят и големина в зависимост от сорта.
В азиатските страни пъпешът се е отглеждал от най-стари времена, като се счита, че е бил въведен в култура около 4000 г. пр.н.е. Бил е известен на старите гърци. От тях се заимства от римляните, за което пише Плиний. В Западна Европа прониква през средните векове чрез католическите мисионери, които пренасят семена от Банската провинция (Турска Армения) и започват да отглеждат пъпеши в папското имение Cantaluppi. Те са станали прародители на пъпешите тип канталупа, разпространен в Европа, като чрез селекция са получени редица десертни сортове. У нас пъпешът може би е проникнал чрез гърците, за което говори и фактът, че сме възприели и гръцкото му название - pepon, но несъмнено широкото му разпространение е свързано с османското нахлуване на Балканския полуостров.
Всички отглеждани у нас сортове пъпеши се отнасят към две големи групи (сортотипа): Адана и Касаба. Растенията от сортотип Адана имат разделнополови или хермафродитни цветове, а месестата част на плодовете е жълта, бледооранжева или оранжево-червена. Сортовете пъпеши от тази група се характеризират и със своята относително голяма ранозрелост. Към нея спадат повечето от разпространените у нас сортове пъпеши, като Персийски 5, дъбнишки ранни и др. При сортотипа Касаба цветовете обикновено са хермафродитни, а месестата част на плодовете е бяла, рядко оранжева. При свежо обраните плодове тя е твърда, хруплива, с неприятен краставичен вкус. След известно лагеруване на плодовете месото става сочно, сладко и вкусно. Отличителна черта на плодовете е липсата на аромат. Сортовете пъпеши от тази група са къснозрели. Тук спада сортът Медена роса и др.
Значителното разпространение на пъпешите се дължи главно на високите им вкусови качества и на съдържанието на захари, които при някои сортове достигат 21%. Преобладава захарозата. Съдържат се още 0,8-4,5% пектинови вещества, 2,6-6,7% целулоза, известно количество витамини - витамин С (аскорбинова киселина) и витамин А (каротин), както и пептонизиращи ензими, което ги прави много добра храна за страдащи от бъбречни заболявания. Съдържат и малки количества пепелни елементи, като в това отношение пъпешите отстъпват на дините.
Освен за консумация в прясно състояние в много страни пъпешите се използват за мармалади, конфитюри, сладка и др. В семената им се съдържа масло (до 30%) по вкус, напомнящо ореховото. То се използва предимно за хранителни цели.
В миналото пъпешите са имали голямо значение за изхранването на населението в Средна и Предна Азия. Те са запълвали пазарите и в дългия период на мюсюлманския ежегоден пост пред празника рамазан, съвпадащ с периода на узряването на пъпешите, когато ритуалът изисквал да не се яде нищо до настъпването на тъмнината, а за основна храна през вечерта е служел пъпешът. Затова пъпешът е част от култа - за него се грижат много в оазисите на мюсюлманските страни в Средна и Предна Азия.
;void(0);){kind=link}