Грижите през вегетацията на ранните картофи се свеждат до своевременно окопаване и загърляне на растенията, борба с болестите и неприятелите и поддържане на оптимален воден режим в почвата, особено по време на интензивното нарастване на клубените.

Продължителността на периода засаждане-поникване на ранните картофи зависи от сорта, подготовката и физиологичното състояние на посадъчния материал, температурата и влагата на почвата. За повечето сортове картофи нормалната почвена температура за поникване е 6-8°C. При понижаване под 6°С нарастването на кълновете се задържа и поникването се забавя. При благоприятни условия рътените и добре наторените картофи поникват 15-20 дни след засаждането.

Първата окопаване се извършва, когато растенията достигнат 8-10 см височина, а загърлянето - преди покриването на междуредията от храста. По-късно грижите се свеждат до поддържане на оптимален воден режим в почвата - 70-80% от ППВ, в периода на интензивното клубенообразуване. Нуждата от вода до голяма степен се обуславя от физиологичното състояние на растенията, температурата на въздуха, влажността и плодородието на почвата, релефа и други фактори. На леките песъчливи почви разходът на вода е винаги по-голям, отколкото на глинесто-песъчливи. Всяко избързване с поливането на ранните картофи, особено по време на формирането на надземната част на растенията (април), може да се окаже фатално, ако веднага след това паднат и валежи.

В ранните фази от развитието си картофените растения са по-слабо чувствителни към недостига на влага в почвата, поради възможността да използват резервите, намиращи се в майчиния клубен. Критичният период съвпада с прекратяването на нарастването на храста. В същото време средният прираст в теглото на клубените достига своя максимум. Тогава нуждата от вода е най-голяма. Поливането на картофите точно през тази фаза от развитието е мощно средство за разкриване потенциалните възможности на сортовете и получаване на високи добиви и качествена продукция.

Поливането на картофите може да се извърши гравитачно или чрез дъждуване. Дъждуването е за предпочитане пред гравитачното поливане. Особено внимание трябва да се обърне върху поливната норма и срока на поливане. Те зависят пряко от почвения тип, падналите валежи и физиологичното състояние на растенията, но поливната норма не бива да надвишава 25-30 м3/дка. Преовлажняването на почвата даже само за 2-3 дни може да се отрази неблагоприятно върху клубенообразуването.

В практиката често се допуска „удавяне” на посевите. Растенията пропадат и загиват главно поради недостиг на въздух. В случаите, когато през април след поливане на картофите паднат валежи, загиване на растенията настъпва както поради недостиг на въздух, така и в резултат на рязкото понижаване на почвената температура.

Поливането на картофите трябва да започне в началото на интензивното клубенообразуване н да продължи до изваждането им. За условията на Пловдив първите поливки се извършват в края на април - началото на май, а следващите - през 8-12 дни (ако валежите са недостатъчни).

При прибиране на ранните картофи през втората половина на май обикновено не се налага посевите да се третират срещу картофената мана и колорадския бръмбар. По-късните посеви обаче трябва да се третират 1-2 пъти профилактично. Борбата с колорадския бръмбар се провежда енергично и тотално, т.е. третират се всички посеви, за да се избегне увеличаването плътността на неприятеля.