Слънчогледът е високодоходна култура. През последните години площите на културата непрекъснато растат, но това не винаги води до реализирането на високият потенциал на съвременните сортове и хибриди.



 



Една от причините за значителни загуби от реколтата е натрупване на болести, неприятели и плевели, предизвикани от редица фактори: - сеитбооборот със съкратена ротация /2-3 полен/, - преобладаващи вносни хибриди, неустойчиви към гъбни етиологии и зарази, - проявяващи се нови, все по-агресивни раси синя китка.



 



Към настоящият момент, при обработката на почвата все по-често се прилага операции без обръщане на горния пласт, при която се използва по-малка енергоемкост. Това води до натрупване до натрупване на патогенни микроорганизми, почвени фитофаги и зарази в повърхностния почвен слой. Така растителният организъм пониква и се развива с взаимодействие между растенията от вида, патогените и факторите на външната среда.



 



Разпространението и вредността на един или друг вид болест силно варират не толкова от условията на годината, а от състоянието на полето, на което се отглежда слънчогледа. Гъбичните болести вече оказват негативно влияние на растежа и развитието на растенията, предизвикват прореждане на посевите, а на места и пълна гибел, и като краен резултат – рязко намаляване на добивите и намаляване качеството на семената по отношение на маслеността. Така при умерена температура и повишена влажност са условията  благоприятстващи развитието на културата.



 



При наличието на натрупани зарази, значителни загуби нанасят бялото и сиво гниене. Постоянни вируси и болести трайно се наблюдават в черноземните почви . При поражение на питите от бяло гниене се наблюдава снижаване на масата на 1000 семена до 32 %. При поражение на стеблото от кореново гниене, размера на питите се намалява с 22-30 %, а масата на 1000 семена с 28 %. Установено е, че при поражение от фомопсис масата на семената се намалява с 34 %, от фовоза с 18 %, а от брашнеста мана с 65 %. Значително празни семена се наблюдават при поражение от сухо гниене – 23 %, вертицилиум – 30 %, склеротиния – 21 %.



 



При наличие в посевния материал от 25 до 50 % семена, събрани от поразени от сиво гниене пити, добивът се снижава с 25-20 кг на декар. При масово развитие на болестите, загубите могат да достигнат и превишат 60 % с пълна загуба на хранителна стойност на семената. Практиката показва, че висока ефективност в борбата с болести, неприятели и плевели може да се постигне само при съответстващо ниво на агротехника, навременно и качествено изпълнение на всички технологични операции по обработка на почва, внасяне на балансирани с необходимите елементи на храненето минерални торове, подходящо редуване на културите в сеитбооборота, качествени семена, сеитба с оптимален срок, правилни грижи през вегетацията за растенията и своевременно прибиране на реколтата.



 



Кратката ротация на слънчогледа води до висока фитотоксичност на почвата Слънчогледът е полска култура, която не може дълго време  да се отглежда безсменно, а трябва да се редува в сеитбооборот. Фитосанитарното значение на сеитбооборота, че научно обоснованата система на редуване на културите способства за създаване на благоприятни условия за развитието на тази култура и неблагоприятни за вредните организми. Изследванията показват, че ротацията през две години води до поражения до 86 %, през четири години до 31 %, през седем години до 13 %, като добивът съответно е 40,80,100-140 кг/дка.



 



Това показва, че ротацията по-кратка от 6 години се явява причина за рязко разпространение на заразни болести – до 50 % от посевната площ. При отглеждането на слънчогледа като монокултура развитието на заразите в посева може да достигне до 33 %, а при ротация през 8 години, тя вече е не повече от 2,1 %. От това следва, че ротацията трябва да бъде не по-малка от 8-10 години. Резултатите от научните изследвания показват, че при монокултура или много кратък – 4 годишен срок, връщането на слънчогледа на предишното поле повишава пораженията на растенията от натрупването на началнаинфекция в почвата, увеличава се числеността на популацията на вредителите и като цяло – висока фитотоксичност на почвата.



 



Причинителите на повечето болести се съхраняват в почвата и в растителните остатъци. Причинителят на маната по слънчогледа се съхранява във вид на спора в продължение на 9 години, склеротинията във вид на склеротиции до 3 години. В следжътвените остатъци до следващата година остават телейтоспорите  на ръждата, спорите на гъбите причиняващи болестите фома и фомопсис, листни петна. Заразените семена от културата могат да останат жизнени в почвата до 8-12 години и по този начин да поддържат инфекциозния фон в площта.



 



Слънчогледът трябва да заема площ не повече от 8-12 % и вероятността от неговото поражение от зарази – мана, бяло и сиво гниене, фузариум, фомопсис и др. се снишава до минимум. Докато при мана и фомопсис могат да се използват високи устойчиви или толерантни хибриди и сортове слънчоглед, то при бялото и сиво гниене и фузариума, запазват жизнеността си в почвата не по-малко от 3-4 години.



 



За получаването на високи добиви, снишаване на нивото на почвената инфекция и оптимизиране на плодородния почвен слой, слънчогледът трябва да се връща на предишното си място в сеитбообръщението след 8-10 години. Минималният срок е 6 години. Ако все пак има причина за връщането на слънчогледа преди 6-сте години, е необходимо да се спази следното правило: на същото поле той трябва да идва след отглеждането на 3-4 култури, които не се напада от общи болести с него.