Краставиците са култура широко разпространена във всички зеленчуко-производствени райони на страната. Плодовете на краставиците се ценят поради добрите вкусови качества и се употребяват широко в прясно състояние и за консервиране.

Производствени направления и биологични изисквания

Краставицата се отглежда в нашата страна като ранна и късна полска култура. Обикновено след ранната култура се отглеждат късно главесто зеле или зелен фасул. Когато се отглеждат като втора култура, краставиците се засаждат след спанак, салата, зелен лук, чесън, ранно зеле, ранни картофи или зелен фасул.

Изискванията на краставиците към физикохимичните свойства на почвата и нейното плодородие са големи. Краставиците имат плитко разположена коренова система, чувствителни са към температурата, влажността и концентрацията на солите в почвата.

За отглеждане на краставиците са подходящи плодородните, топли, дълбоки, структурни в орния слой почви. На тези почви краставиците изграждат бързо кореновата си система, като част от корените й проникват и в по-дълбоките почвени слоеве. Това намалява голямата чувствителност на краставичните растения към временните почвени и въздушни засушавания.

Тежките по механичен състав почви не са подходящи за отглеждане на краставици, особено на ранното полско производство, което предпочита по-леките по механичен състав почви, предимно глинесто-песъчливите.

Краставиците са чувствителни и към почвената реакция, те се развиват най-добре на слабо кисели, неутрални или слабо алкални почви. На кисели почви (под рН 6,4) растежът на растенията се забавя и добивите силно намаляват, при което се влошава и качеството на продукцията.

Корените на краставичните растения са силно чувствителни към концентрацията на почвения разтвор. Поради това внасянето на по-големи норми минерални торове трябва да се избягва.

Краставичните растения са взискателни към хранителния режим и наличието на органично вещество в почвата. Недостигът на един от основните хранителни елементи довежда до съществени изменения в растежа и плододаването. По-голяма е потребността на растенията към азот и калий, а по-малка - към фосфор. При азотен недостиг растежът на нови листа се забавя. Долните листа променят нормалната си зелена окраска до зелено-жълта и яркожълта. Стъблата стават тънки, твърди и влакнести. Образуват се малко и обикновено дребни плодове (в повечето случаи нестандартни).

При недостиг на калий листата на растенията стават тъмнозелени, леко куполообразни. Краят на долните листа започва да жълтее, а по-късно тъканта става кафява. При силен недостиг на калий плодът има крушовидна форма.

При недостиг на магнезий настъпва просветляване на листата - цветът се променя от бледозелен до жълтеникав, при което жилките и тъканите, прилепнали към тях, запазват зеления си цвят. Листата са сочни и чупливи. При силен глад по пожълтелите участъци между жилките се образуват кафяви петна от некротирала тъкан. Плодовете са малки. Магнезиевият глад се появява обикновено по време на цъфтежа, но особено силно се развива в периода на усилено плододаване.

Поради слабата коренова система краставиците реагират на наличието на органично вещество в почвата и на органичното торене. Подходящи предшественици за тях се оказват и културите, които оставят голяма коренова система (например многогодишните треви), поради което са и по-добре аерирани.

Подходящи предшественици за краставиците са бобовите, картофите, доматите и пиперът. Самите краставици са добри предшественици за зеленчуковите култури от сем. Solanaceae (домати, пипер, патладжан).

Краставиците се нуждаят от висока почвена влажност (85-95%) и сравнително висока атмосферна влажност (90-100%). Поради това почвеното и въздушното засушаване води до увеличаване на изресяването, до намаляване на стандартния добив и влошаване качеството на продукцията.

Краставиците са топлолюбива култура. Минимална температура за тяхното развитие е 12-15°С, а оптимална - 25-30°С. Рязкото понижаване на температурата и големите колебания на денонощните температури, а така също и продължителните високи температури без достатъчна почвена влажност са неблагоприятни. При понижаване на почвената температура под 20°С поглъщането на минералните елементи от растенията и преди всичко на фосфора, а след това и на азота и калия, намалява.

Вижте още: