Отбитите прасета се хранят само с гранулирана смеска с големина на гранулите 4-6 мм. Когато прасетата са подхранвани през периода на бозаене и липсват медикаментозни премикси в смеската, храненето е ограничено до 10-ия ден след отбиването, но при заболявания (болезнен едем) този период се удължава. Това забавя растежа на прасетата и обикновено се практикува даването на медикаментозни фуражи, неутрализиращи болезнения едем. Храненето на прасета започва с предстартерна смеска, ако е останала от подхранването през периода на бозаене или със стартерна смеска с 20% протеин.
Когато смеската е приготвена от качествени медикаментозни премикси, тя се предлага на прасетата на воля още от първия ден. Обикновено от 30-ия ден след отбиването или от 58-ия ден след раждането до края на периода на растеж прасетата се приучват към смеска с по-ниско протеиново равнище, като 3-4 дни смеските се дават смесено. През целия растежен период прасетата се хранят почти на воля, което е много важно условие за поддържане на апетита и на здравословното им състояние. Това хранене на прасета се прилага, като след нахранването на всички прасета в коритото остава фураж, но при следеащото хранене коритото трябва да е празно. Ако храненето на прасетата се извършва в самохранилки, два пъти седмично те се оставят незаредени до пълно консумиране на фуража.
Храненето на прасетата с две смески през периода на растеж затруднява работата на гледача, тъй като е необходимо да се изграждат отделни вместилища за всеки фураж, който да се пренася до коритото или до хранилките с една и съща хранителна инсталация. Опитите показват, че резултатът е еднакъв, а понякога и по-добър при хранене с една смеска през целия период на растеж.
Отбитите прасета се отглеждат при строго спазване на принципа „пълно-празно”. Всяко помещение поема прасетата от една производствена група. Прасетата се настаняват по 8-12 в повдигнат бокс. Подът на бокса е метална или пластмасова решетка. Предпочита се стените на боксовете да са плътни, като само стената към пътеката е решетъчна. Това улеснява наблюдаването на прасетата и обслужването им. Боксовете с пластмасови подове са по-топли и критичните температури при тях са по-ниски с няколко градуса.
При зареждане на едно помещение, което е напълно изолирано от останалите и трябва да се осигурят места за всички отбити прасета, се постъпва по следния начин: Част от прасетата, изостанали през периода на бозаене, се отглеждат известно време в друго помещение, след което се връщат в помещението за подрастване при връстниците си. Следователно боксовете им през това време остават празни. Освен това в помещението се оставят още 2-4 празни бокса за сортиране на прасетата. През периода на растеж това не води до отрицателни резултати, тъй като площта за прасетата е достатъчна. Когато се установи изоставане на някои прасета, те се изваждат и се настаняват в оставените празни боксове. След 15-20 дни се попълват и останалите празни боксове. В зависимост до каква възраст и крайна жива маса се отглеждат прасетата се предвижда 0,30-0,35 м2 решетъчен под за едно прасе.
;void(0);){kind=link}