Кръмното цвекло за нашата страна от сочните фуражни растения има най-голямо значение. Кръмното цвекло е особено добър фураж за млечните крави, свинете и младите животни.
Ботаническите особености на кръмното цвекло (Beta vulgaris var. crassa) са подобни на захарното цвекло.
Кръмното цвекло има големи изисквания към влагата и се отглежда само при поливни условия. Понася леко засенчване. Развива се най-добре на богати черноземни и наносни почви, но може с успех да се отглежда и на други почвени типове, стига да му се осигуряват достатъчно вода и хранителни вещества.
Агротехниката при отглеждане на кръмно цвекло е подобна на агротехниката при захарното цвекло. Различие има в отношението на кръмното цвекло към азота. Кръмното цвекло не влошава, а подобрява качеството си при по-обилно азотно торене, тъй като в него се образуват повече белтъчни вещества, а и добивът се повишава. Сеитбата на кръмното цвекло се извършва през март при междуредови разстояния 45 см, ако се прибира с комбайн, и 60 см, ако се прибира ръчно. Когато се засяват еднокълнови семена, сеитбената норма е 1 кг на декар, а когато се засяват многокълнови - 2-3 кг. Семената се заравят на дълбочина 3-5 см. След поникването посевът се разрежда, като в реда растенията се оставят през 22-25 см, или се отглеждат около 8 000 растения на декар. Останалите мероприятия през вегетацията са както при захарното цвекло.
Прибирането на кръмно цвекло става през първата половина на октомври. Кореноплодите се изваждат най-често с цвеклоподемници, а се събират и се почистват от пръста и листата ръчно. След това се превозват, като се пазят от нараняване. Кореноплодите се нареждат в специални ровове, където се съхраняват до използването им.
Вижте още: